Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ президентът Румен Радев, който изтъкна, че националната сигурност е комплексно понятие и се простира от външните заплахи до гарантиране на сигурността на всеки български гражданин.
Трябва да имаме една дългосрочна политика, така че да бъдат фокусирани усилията на всички институции по най-ефективен и ефикасен начин, категоричен е той.
Върховният главнокомандващ Радев заяви, че категорично не приема позицията на министъра на отбраната Каракачанов, че няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО на 25 май в Брюксел:
Ако бях следвал на своите заседания до момента - и в Брюксел, и в Малта, на Съветите на Европейския съюз - само подадените декларации, подготвени по точки от министерствата, в момента нямаше в Римската декларация да има залегнали ясни приоритети за кохезионна политика, нямаше да има на бюрото и на Юнкер, и на Туск, и на госпожа Меркел предложения от България за оперативен план за противодействие в случай на ескалация на миграционния натиск по нашите граници. Нямаше да ги има и тези 425 милиона евро като предложение за дооборудване на "Гранична полиция" на България за борба с нелегалния трафик. Не става въпрос да се четат някакви готови, подготвени декларации. Обстановката на тези съвети е много динамична и точно благодарение на начина на формиране на позицията на България на тези съвети, на които аз участвах, вече се говори и то открито, че България се връща като фактор във външната политика, защото България започна открито да поставя проблеми.
Според Радев министърът на отбраната Красимир Каракачанов е опитен политик, който познава проблемите на въоръжените сили и милее истински за българската армия. Той изрази увереност, че вицепремиерът ще е един добър министър на отбраната, но допълни:
Разбира се, мога да го посъветвам за някои стъпки, които той предприема. Първо, изтеглянето на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили - това за мен е абсурдно. Не може да очакваме болният да оздравее, ако се скъса диагнозата. Ние стигнахме до днешното състояние на Българската армия точно поради дълги години производство на такива доклади - розови доклади, които замитат проблемите.
Изводите наистина са изключително тревожни. Те са реални, особено по отношение на човешкия фактор. 20% некомплект. Това е изключително много. За отделни формирования на сухопътни войски и като цяло сухопътни войски при войнишкия състав този некомплект е 30 процента. Да не говорим за социалния статус на военнослужещите и цивилните служители. Да не говорим за тяхната мотивация. Но този доклад не задълбава поради неговата откритост в други важни проблеми. Ако вече задълбаем в състоянието на техниката и въоръжението, ще стигнем до още по-тревожни констатации. Давам само един пример: от всички изтребители МиГ-29, които летят в момента. От две години би трябвало те да са на земята. Всички те летят с удължен ресурс.
За мен сигурността във външнополитически и стратегически аспект като партньорство е изключително важна, но още по-важно е да придобием такава техника, която да можем да поддържаме и която да има необходимите способности. И то за един дълъг период от време, за да не може пак и да не трябва пак да изразходваме допълнителни ресурси за покупка на следващите самолети на някакъв период.
Румен Радев е категоричен, че не е изразявал предпочитания за конкретен вид изтребител, но показа недоволство от протакането на процедурите. Той се опасява, че е възможно процедурата да не бъде завършена тази година и страната ни отново да не спази ангажимента си към НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана:
Същите хора, които в парламента приеха проекта за инвестиционен разход през юни миналата година и които подписаха един невероятно сложен документ - искането за предоставяне на оферта, което ясно показва сроковете и кога трябва да приключи работата на военно-техническата експертиза, тези хора сега се обръщат срещу това, което са приели и това, което са подписали. Мисля, че това не е коректно. Резултатът ще бъде още загуба на време и това е нещото, което най-много ме притеснява. Наблюдавам едно протакане. То не е в полза на никого. То не е в полза най-вече на момчетата, които ежедневно летят. То не е в полза за националната сигурност на България и нашите съюзнически ангажименти. Протакането ще бъде пагубно.
В момента концентрираме огромни за нашия бюджет ресурси в придобиването на техника. Това отдавна трябваше да стане, но е изключително важно ние да гарантираме интересите на хората в отбраната - да могат те да бъдат пълноценни, защото без тях техниката няма никакъв смисъл. Това, което ме тревожи е, че в тригодишната бюджетна прогноза средствата, отделяни за отбрана като политика спрямо хората, са символични. Ако наистина това бъде тригодишната бюджетна прогноза, аз не виждам как изобщо ще решим проблема с некомплекта в армията и как ще мотивираме и задържим личния състав. Това е огромен проблем и тук трябва да се търси много сериозно решение. Що се отнася до наборната военна служба и предложението на министър Каракачанов, аз мисля, че това предложение има своите положителни страни, но, към момента, то няма как да бъде реализирано нито в близък, нито в средносрочен план точно заради липсата на тези средства. Наборната армия, нека не се заблуждаваме, изисква огромни ресурси.
По-скоро трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те са изключително много и ние първо трябва да решим тях.
Президентът коментира и реформата в сектор "Сигурност" по време на кабинета "Борисов" 2, която лиши президентската институция от контрола на някои служби за сигурност:
Това отстъпление на Държавна агенция "Разузнаване" от президентската институция към Министерски съвет за мен категорично е грешка, защото в момента имаме към Министерски съвет две идентични до голяма степен служби - служба "Военна информация" и Държавна агенция "Разузнаване". Президентът представлява България в международните отношения. Той има нужда наистина от една такава служба, която в реално време да му предоставя необходимата информация за вземане на решения. Що се отнася до ДАНС, и там нещата са доста деликатни.
Радев изтъкна, че основната дейност на ДАНС е информационна и е необходима на всяко правителство. Той обаче има определени резерви относно звеното, касаещо борбата с корупцията.
Дали това звено, което трябва да подава информация и да спомага за разследването във висшите етажи на властта, дали това звено ще посмее и по какъв начин ще подава информация и ще разследва срещу своя принципал, че Министерският съвет е мястото, където се разходва целият публичен ресурс. Нали виждате, че тук има основание за притеснение относно филтриране на информация, относно потискане на информация. Говоря съвсем принципно, независимо кой е министър-председател и кои са министрите.
Президентът коментира, че служебният кабинет не е имал достатъчно време, за да направи подробна ревизия на предишното управление:
Когато говорим за проверки на сложни, на скъпи обществени поръчки, това отнема месеци работа на специализирани органи. Все пак това правителство пресече доста практики, които евентуално водят, наистина, към корупция. В Прокуратурата постъпиха сигнали от това служебно правителство в различни сфери. Ето, беше подаден сигнал за така нареченото саниране, където има 2 милиарда лева.
Държавният глава коментира и предложението за промяна в наредба по постановление 208:
Тя урежда сключването на отношение, на договор, на споразумение за интеграция между кмета и чуждия гражданин, когато и двете страни желаят. Ето къде е огромният проблем. Огромният проблем е, че от там не минава никой. Това е като един бент, встрани от реката. Тя реката си тече. Задавам въпроса какво става с хилядите чужди граждани, които всяка година получават статут на бежанец или хуманитарен статут. Кой има ангажимент за тяхната интеграция? Кой изобщо знае те къде се намират?
Президентът коментира и развитието на скандала с т.нар. нацистки снимки сред номинациите на управляващите:
Това е проблем на нашето общество. Не може обществото да си затваря очите за проявите, макар дори и под формата на шега, по отношение на нацизма. Зад тази шега стоят милиони човешки съдби по време на Втората световна война, стоят безброй зверства, милиони жертви и не можем да си позволяваме такова отношение. Не трябва да има граница между обикновен граждани, на когото му е простено всичко, и изведнъж, когато стане политик, му е забранено всичко. Не! Много бързо се сменят ролите - от политик до обикновен гражданин и отговорност трябва да има цялото общество. Трябва да бъде осъден нацизма еднозначно.
Той коментира в този контекст и разделението в обществото по повод 9-и май
България е в Европейския съюз, пълноправен член. Това е нашето настояще, това е нашето категорично бъдеще. Но, нека не забравяме уроците на историята. 9-ти май е ден на победата над нацизма и точно заради това, че ние се срамуваме да го кажем - колко политици се произнесоха на тази тема на 9-ти май, а сега всички са възмутени?! Няма да стане така. Не може да не уважаваме историята. Всяко погазване на историята води до рецидиви рано или късно.
Румен Радев заяви, че ще настоява за публикуване на стенограмата за КТБ от юни 2016 г.
Върховният съд се произнесе за пръв път още от господин Плевнелиев насам, че съдържанието на тази стенограма не е професионална тайна. Това е изключително важно за гарантиране на сигурността на нашата банкова система. За мен тази стенограма няма никаква юридическа стойност и тя няма да даде отговор кой окраде КТБ, кои са виновните, каква е причината. Не! Това ще трябва да го реши съдът! Но стенограмата има огромна обществена стойност като очаквания на хората, като прозрачност, от която всички имаме нужда.
Президентът вижда и три проблема пред оповестяването. Първият - професионалната тайна според Закона за кредитните институции, заради която е изпратил писмо до управителя на БНБ с молба да се произнесе. Втори проблем е засягането на интересите на трети лица в стенограмата – активни политици в момента. Радев е изпратил писма до всички участници в стенограмата – общо 21 души, с молба да дадат съгласие за оповестяване на личното им участие. Третият проблем е за доверието в президентската институция, тъй като може да породи страх у хората, влизащи в институцията, да говорят открито.
Не можем да имаме справедливост, ако съдебната система е раздирана от скандали, убеден е Радев, който изтъкна, че няма да позволи президентската институция да стане „заложник за лични интриги вътре в съдебната система“. Българската прокуратура е далеч от румънския модел поради разлика в начина на сформирането и на работата ѝ. Тази дирекция черпи легитимност от своята независимост и от признаването на всички нейни решения в съда, заяви Радев, но подчерта, че трябва да бъдем критични към всеки модел, който евентуално бихме внесли отвън. Той припомни, че редица институции в ЕС и САЩ са предупредили, че моделът на Румъния е и параван за отслабване на демократичните стандарти и инструмент за политическа разправа. Президентът обеща да се срещне и с председателя на ВКС Лозан Панов и с главния прокурор Сотир Цацаров заради скандала в ЦУМ.
Радев изтъкна, че ще държи на високия професионализъм преди да подпише указа за назначение на дипломати зад граница. Уточнен е и механизмът за координиране на решенията във външната политика, изтъкна президентът. Той допълни, че кандидатурата на Мария Габриел не е била обсъждана с него, но изрази надежда тя да бъде добър еврокомисар.
Интервюто с Румен Радев можете да чуете в звуковия файл.
