От една страна, ще бъдат проверките и те няма да бъдат кампанийни, имаме вече план за това. От друга страна, ще се опитаме през някои законодателни промени да регламентираме по-добре движението на лекарствата.
Николай Петров посочи, че точно достъпът до медикаменти ще бъде една от темите на бъдещото българско председателство на ЕС, наравно със затлъстяването при децата, като вторият въпрос предизвиква голям интерес:
Всичко това, което зависи от храните, ние трябва да го изследваме, да го дебатираме и да го профилактираме. Мерките ще бъдат насочени в много посоки, като се тръгне с рекламата, с маркетинга, ако щете ще се стигне като предложение и за обществените поръчки за осигуряване на хранене в детските заведения и в училищата. Предложенията ще дойдат и от други страни, не само от България. Ние ще реферираме темата, но дискусията ще бъде отворена. Предизвика много голям интерес и се надявам да се приключи с някакво добро решение на ниво Европейски съвет.
Според министъра реформата в здравеопазването означава правила и контрол и затова министерството ще се опита да създаде повече регламенти в системата:
Правила на работа, правила на заплащане, защото правилата означават и контрол. В този ред на мисли, това, което ще се опитаме да направим като реформа, е точно това – повече регламенти, не изземване на функциите, не одържавяване, не подчиняване на болничните заведения, не, те си имат своята административна управленческа свобода, но трябва да спазват правилата.
С 30 на сто повече ще се натовари здравната система, ако се въведат диагностично свързаните групи, каза още проф. Петров. По думите му клиничните пътеки у нас са по-скоро недофинансирани, но на този етап няма по-добро решение от от тях:
Това не е най-добрата система и всички го знаем добре. Алтернативна такава се обсъжда от години, като системата за диагностично-свързаните групи, добра система, работи в някои страни, но само един бегъл предварителен разчет означава минимум 30 процента повече средства за здравеопазване, което пък връща темата отново по клиничните пътеки, за това дали са добре остойностени, дали са коректно остойностени, защото има залитане и в едната, и в другата посока, но по-масовата практика е да са недоостойностени.
