Харолд Пинтър е автор на 29 пиеси и 15 скеча и всичките те "стоят" прекрасно по радиото. Направо лепват. Някои са измислени като радиопиеси, други са категорично сценични още в зародиша си, но типът драматургия, създадена, тествана и прецизирана от Пинтър в продължение на няколко десетилетия от 50-те до 2005 г. е радиофонична по природа. Дали защото авторът събира в една личност няколко творчески посоки на изследване, развитие и гледна точка. Пинтър е поет, актьор, драматург, режисьор и киносценарист и тази смесена мултифункционална творческа природа проверява звука, синтаксиса, интонацията, повторението, смисъла, логиката, мълчанието, паузата, чувството и липсата на чувство със сетивата на цял творчески екип. Неговият начин на писане е толкова оригинален и недостижим, въпреки че поколения драматурзи по целия свят се опитват да му подражават, толкова лек, оригинален и неуловим, че е създал в английски език своя дума, прилагателното pinteresque, за да назове себе си.
В неделния следобед на 23 юли ще чуете един класически пример на пинтърова драматургия. Измяна е една от пиесите, създадени в периода от 1968 до 1982 година, когато Пинтър, вече узрял като драматург и популярен в цял свят, се заема да изследва с поредица пиеси и скечове психологическите характеристики на човешката памет. Критиците наричат тези текстове пиеси на паметта. Те проследяват в пестелив диалог, понякога комичен, понякога объркано-двусмислен, понякога фаталистично-клиширан странните, необясними и обикновено необикновено нетрайни приумици, движения, обрати и хрумки на паметта.
Премиерата на Измяна/Betrayal е на 15 ноември 1978 година в лондонския Royal National Theatre. Пиесата обхваща период от време, проследен в обратна посока. Първата сцена е през пролетта на 1977 година. Последната сцена се случва през зимата на 1968 година. Драматургичната логика върви обратно. В началото на пиесата виждаме и чуваме края на историята. С всеки следващ епизод вървим назад във времето. В края на пиесата ставаме свидетели на началото на историята, на нейната завръзка. Пътуването от началото до края е едновременно пътуване от края към началото и на всичкото отгоре изтича бързо, направо неуловимо. Това двойно и двусмислено движение едновременно в двете посоки, наречено реверсивна хронология, в Измяна довежда до гениална конструкция.
Участват Венцислав Кисьов, Виолета Донева, Георги Новаков и Вееселин Ранков. Постановката на Радиотеатъра е направена през 1988 г. от режисьора Мелина Джанева.
