Нещо, което на мен ми прави впечатление и което може би се генерира напоследък като продукт на новото време е, че се получава известно неразбиране на проблемите на децата от техните родители – тоест много родители имат затруднения да разберат защо тяхното дете прави това или нещо друго, или пък защо реагира по определен начин на тяхна реакция. Тоест, едно разминаване между родителите и децата – и личностово, и поведенческо. В резултат от това – едно неразбиране как да реагираме към съвременното дете.
Нещо, което се опитват да правят нашите психолози, е да „превеждат“ на родителите това, което им казва тяхното дете. Което се оказва всъщност много ценно, защото някои родители казват – „Когато говорих с вас, разбрах всъщност какво се случва у дома“, или какво ми казва моето дете, или какво се опитва да ми каже моето дете.
Положителна тенденция е, че все по-често - дори за ежедневни трудности, родителите си сверяват часовника с психолозите, а отрицателната - наличието на външен натиск върху децата, вследствие на което все по-често се лепят етикети върху тях, посочи доц. Станкова.
Речевите нарушения при децата се увеличават, каза още тя:
Речевите нарушения и в частност езиковите и артикулационни нарушения са доста разпространени напоследък, заекването може би не толкова много, тъй като то като цяло държи едни постоянни проценти. Отново споменавам пак това - че има една по-висока нетолерантност на връстниците и такива деца веднага биват етикетирани.
Едно нещо например, което може би моггло се промени, ако нашата образователна среда има малко по-благоприятно отношение към тези проблеми - тези деца да не им се слагат етикети още от началото - при стъпването в училище, да се гледа на тези проблеми като нещо, което е временно, да се гледа на тях като на хора, които след няколко години ще настигнат другите и ще бъдат много добри ученици.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.