Филмът „Western” на Валеска Гризебах, копродукция с България и заснет изцяло на територията на страната ни, е сред трите ленти-финалисти за Наградата LUX 2017. Сред десетте филма в официалната селекция бяха още „Слава” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и още една копродукция с участието на България - „Белгийският крал” на Петер Бросенс и Джесика Удуърд.
Необходимо е справедливо разпределение и смислено разходване на субсидиите за кинопроизводство, за да има по-добър продукт - това каза в предаването "Хоризонт до обед" Мира Сталева, изпълнителен директор на "София филм фест", член на борда на селекционерите на Наградата LUX и ръководител на бизнес платформата за промоция на български филми "София Мийтингс". Тя коментира отвореното писмо на творци до институциите във връзка със законопроектa за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия:
Това писмо идва неслучайно в този момент, защото в последните 10 години има много силни, смели български гласове, които правят много добро кино, които се разпознават навън, а ни се иска и системата, която тук ги оценява и ги подкрепя финансово, да е по-адекватна и по-осъвременена. За тази цел трябва да се промени законовата рамка, за да се разходват тези пари много по-отговорно. Това, което давам за пример, обикновено е с наградите "Лукс". В Кан, Венеция, във всички големи фестивали се избират към 100-200 филма. В "Лукс" се избират 10 и в тези 10 има три филма с българско участие... Нека да живеем във века, в който живеем и да променим тази остаряла законова база, която не дава възможност на тези силни български гласове да бъдат чути, да творят, а не да правят дебюти, когато са на 40-50 години.
От гилдията предлагат разделяне на филмите, които се подкрепят финансово от държавата, в няколко категории, сред които първи и втори филм, нискобюджетни филми до 400 хиляди лева подкрепа от държавата и т.нар. "стандартни филми" с условието държавата да подкрепя до 50% от бюджета на филма.
За "Хоризонт" кинорежисьорът Камен Калев уточни, че идеята е за по-отговорно разпределение - да има по-малка подкрепа за всеки филм от държавата за сметка на по-голям брой произведени филми:
Нищо повече. Ние засега дори не искаме повече пари за бюджета на агенцията, която разпределя средствата за филмопроизводство. Идеята е просто да има разпределение вътре, в обща субсидия да има отделни категории, на които да са им гарантирани средства, а не директорът на НФЦ да решава: ето един проект ще бъде нискобюджетен и всичко останало да отиде в ръцете на три филма и така общо в годината да се произведат пет филма... В момента, в който няма много пари, е наложително да има по-справедливо разпределение... Ако някой иска да прави по-скъп филм, той трябва да намери половината пари от друго място, а не само да разчита на държавната помощ... Всички трябва да разберат, че във време, в което ние се сблъскваме с отговора "няма пари", изглежда нелепо да се дават толкова много пари за толкова малко филми.
Другото предложение за промяна касае оформянето на бюджета на Националния филмов център, допълни Камен Калев:
Нашето предложение е за ясна връзка между бюджета на Министерство на културата и тези пари, които се предлагат за филмопроизводство. Ние предлагаме това да бъде процент.
Според Калев, във всички фази на производство на един филм с подкрепа от държавата цари хаос:
Трябва да бъдат променени методите, по които работи финансовата комисия, след това трябва да бъдат променени методите на отчитане на всеки един филм. Все още в бюджета, който е заложен във формулата за изчисляване на годишния бюджет на НФЦ, стои терминът "средностатистически филм". Има нужда от модернизация.
Промените ще дадат възможност на НФЦ да стъпи на по-сериозна база, защото в момента те не разполагат със сериозен закон, посочи Мира Сталева. Тя заяви още, че в художествените комисии липсва експертност:
Те се формират по предложение на гилдиите, където много от лицата се повтарят. Трябват експерти, за да могат обективно да оценяват материала, който им е даден.
Цялата тематика можете да проследите в звуковия файл.
