Репортаж на Андрей Борисов за предаването ''12+4''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Системата да се членува както с пълен, така и с кратък член да отпадне, защото тя е полезна в много редки случаи и да се въведе еднотипно членуване - само с пълен или само с кратък член, като за предпочитане е пълният. Тази идея обяви пред "Хоризонт“ доц. д-р Константин Куцаров, заместник-декан на Филологическия факултет в Пловдивския университет.
Според него отпадането на двойната система за членуване ще намали грешките в писменото изразяване на хората, тъй като всяка четвърта или пета грешка се дължи именно на тази норма. Езикът няма да пострада, защото вършителят на действието, който се обозначава от пълния член, така или иначе се разбира от контекста.
Куцаров изтъкна, че около половината от колегите му одобряват такава реформа, а най-големите ѝ противници са от Института по българския език към БАН и учителите в училищата.
От Института заявиха за "Хоризонт", че промяна не е необходими. Главен асистент д-р Милен Томов изтъкна, че хората, които припознават грамотността като ценност, държат на правилото и често се обаждат в Службата за езикови справки, за да верифицират знанията си.
Съвременният български книжовен език в момента е достатъчно стабилен. Писмената система също е в такова състояние, че съвсем нормално и адекватно обслужва писмената комуникация и няма прецедент, който да налага промяната на това правило.
Анкета на "Хоризонт", проведена в София, също показа силна обществена подкрепа за оставането на правилото.
