Eмисия новини
от 03.00 часа

Велислава Донкина: Лекарите да се обучават как да общуват с пациентите

Снимка: Радио ВИДИН

Всяка връзка между двама души и всяка комуникация между хората е сложна. Но във връзката между медиците и пациентите залогът е човешкият живот и затова нещата са много по-обострени, каза в интервю за „Хоризонт“ Велислава Донкина, психолог във Военномедицинската академия. Тя води програма за подобряване на общуването между лекари и пациенти, така че да бъдат избегнати кризисни ситуации в отношенията помежду им.

Много често според нея проблемите в комуникацията се пораждат, тъй като поведението се основава не на реалността, а на собствените ни чувства и преживявания:

Тоест всеки отделен участник в една комуникативна ситуация я тълкува първо през призмата на своя опит и второ през призмата на своите очаквания. Така че първото, което може да се даде като съвет, за да има човек добри умения да се справя в такива моменти, е да се научи да познава в себе си кое е в неговото тълкувание и кое идва от неговата си история, от неговите си особености или надежди и желания и кое реално се случва в момента. Защото на практика, колкото и парадоксално да звучи, във всяко общуване, както и в това лекар – пациент много малък процент от онова, което се случва, е базирано на реалните участници и на реалната ситуация. Има страшно много очаквания, които идват от субективното преживяване на тази ситуация, от предишния опит на хората.

Според психолога, когато това бъде разбрано и когато човек съумее да се дистанцира от „емоционалния фон“, в който го въвлича ситуацията, и запази способността си да мисли, той може да избере много по-оптимална стратегия.

Донкина призова пациентите към повече търпение и повече доверие към медицинската експертиза:

Ако не сме лекари, не винаги знаем дали действително в момента сме в опасност за живота си, или не. Можем да имаме такова преживяване, но това не е задължително да е обективно вярно. И лекарите в тези спешни звена, при отговарянето на спешни сигнали, се ориентират дали тези симптоми са свързани с животозастрашаващо състояние.

В същото време според нея е необходимо лекарите да бъдат обучени как да общуват с пациентите, за да могат да ги успокоят и да избегната напрежението от ситуациите, при които хората нямат информация и познания и компенсират този дефицит, като започват да фантазират:

Когато обаче на човек това не му бъде обяснено, той няма как да знае, че го оставят да изчака, не защото никой не се интересува дали той ще живее, или ще умре, а защото… Ако трябва да бъдем честни, няма лекар, колкото и ниско компетентен да е, който нарочно да си остави пациента да умре.

Донкина отбеляза като съществена слабост в подготовката на лекарите в българските медицински университети факта, че там не се провеждат обучения за формиране на подобни комуникативни умения, които са важен аспект от работата на медиците.

Пълния запис на интервюто с психолога във Военномедицинската академия Велислава Донкина можете да чуете от звуковия файл.


Още от