3
Оля Стоянова е журналист, поет, драматург, носител е на редица литературни награди, както и на „Аскеер“ 2014 за съвременна драматургия за пиесата „Покана за вечеря“. Сред нейните произведения са "Фотографии" (първата ѝ стихосбирка, 2000 г.), романът „Лични географии“ (2005), „Пътеводител на дивите места“ (2011), сборникът с пиеси „Малки ритуали за сбогуване“. Разкази е събирала в „Какво сънуват вълците“ и последното в томчето с най-новото заглавие, което е повод да я поканим в Радио София.
Нейни творби са превеждани на много езици.
В момента Оля Стоянова е част от екипа на програма „Христо Ботев“ на БНР.
Независимо какво правим и къде ходим, с кого се срещаме и в какво качество (например като журналист), важното е да има какво да разказваме. За авторите това е най-важно – споделя Оля Стоянова. – Стига човек да си отвори очите и ушите, ще може да долови нещо, което е интересно и да го опише.
Тя смята най-добрата смесица от смешно и тъжно, оплетени в сюжета. Професията (в случая журналистиката) ни прави дисциплинирани, вкарва ни в рамки и това често помага на хората, които пишат.
При мен професията дава възможност да се срещнеш веднъж с хлебар, друг път с планински спасител, с политик… Това е все едно да отваряш различни книги, да надникваш в различни светове.
Оля Стоянова признава, че наградите са хубави за момента, но след това на новия бял лист трябва да напишеш също нещо интересно и талантливо. Не обича суперлативите.
Относно заглавието на последния сборник с разкази „Висока облачност“ споделя, че със съпруга си Живко – метеорологичен наблюдател, са се запознали на връх Мургаш. Опознала е облаците, които са като географска карта и динамично променящи се, а при високи облаци денят е хубав…
Мен ме интересуват едни и същи неща, но тези разкази мисля, че са по-зрели. (предишният ѝ сборник е от преди 6 години). Пиша така, че да съм вярна на себе си, това, което на мен ми е интересно.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова и Данаил Конов с Оля Стоянова.
На 13 и 14 октомври в Народния театър „Ив. Вазов“ предстои премиерата на „Цветът на дълбоките води” по текст на Оля Стоянова, а режисьор е Бойка Велкова.
