Институтът по физикохимия и Институтът по минералогия и кристалография при БАН, съвместно с Химикотехнологичния и металургичен университет – София, организираха на 3 октомври в гр. Несебър кръгла маса, посветена на историята, начина на получаване и възможностите за модерно производство на жълти павета. Историческите жълти павета на София са били произведени преди един век в унгарската столица Будапеща.
Дискусията се проведе по време на Седмата Балканска конференция по наука и технология на стъклото и 19-тата конференция по стъкло и керамика.
Направихме няколко образци, които се оказаха идентични с жълтите павета и ги показахме на кметството. Идеята беше да има триетапно развитие – първият етап ние го приключихме преди три години, вторият етап би трябвало да бъде да създадем технология за производство. И чакаме от три години едно развитие на тази тема. Третият етап е реално развитие. Аз виждам нещата по следния начин – след като се направи дадена технология, се дава определена заявка в завода – 5, 10 хиляди кв. метра, и те ги произвеждат за месец, два или три – защото е реална заявка. За мен новото паве трябва да отговаря на старото. Аз до този момент стриктно съм се придържал да синтезирам и да получа образец на 90 % идентичен с оригинала, каза в „Хоризонт до обед“проф. Александър Караманов от БАН.
В звуковия файл можете да чуете интервюто на Савелина Савова с проф. Александър Караманов и мнението на един от малкото останали майстори – павьори.
