Евгений Станчев: И днес има място за смела журналистика, но е нужен талант, не Гугъл

| обновено на 11.10.17 в 19:53
Снимка: Георги Нейков, БНР
Журналиста с над 40 г. практика Евгений Станчев познават и помнят всички негови колеги, както и читателите на периодичния печат в по-зряла възраст.

Работил е предимно във вестници и списания, но е сътрудничил и на електронни медии. Началото е във в. “Народна младеж”, бил е заместник-главен и главен редактор на изданието на Съюза на българските журналисти - вестник “Поглед” (и преди и след 10 ноември 1989-а), оглавявал е в. „Дума“ и икономическото списание „BusinessWeek“, 6 години е бил нещатен кореспондент на американското списание „Newsweek“. Той е сред най-първите българи, отишли и писали репортажи за Чернобил след аварията в електроцентралата. Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен. Издал е книжчица под заглавие "През Сибир без шапка".
От 2007 г. е заместник-председател на Асоциацията на българските медии по света.

„През целия си живот съм отивал с удоволствие на работа. Все едно, че отивам на мач, с предчувствие, че ще победим. С много адреналин. Сякаш отивах на любовна среща…
И никога не ми е било скучно. Така ми е било и писането, така е била и работата с колегите. И досега ме спират на улицата и ми викат „Учителю“… Защото съм го правил с радост…“

Пред радиослушателите Евгений Станчев си припомня и разказва как още като студент по английска филология се е ориентирал (или май са го ориентирали, съдба) към журналистиката, как и какви издания е обиколил, спираме се специално на легендарния в. „Поглед“ и инициативите, подети и реализирани от него и журналистите.

Прави аналогия по отношение на техническата и информационната осигуреност на репортерите и редакторите по онова време и днес, както и в прецизността при изказа, подбора на темите, смелостта да се задават не толкова неудобните, колкото важните въпроси. Дразни се от проявите на неграмотност сред пишещите и говорещите в различните медии.

Смелите публикации тогава са съизмерими със смелите публикации днес. Направете си труда и прегледайте всички вестници, изгледайте тв предаванията и вижте колко души говорят истината за управлението. Да, и днес има талантливи писачи, които намират начин да кажат това, което мислят и знаят – намират текста, думичката, алегорията. Май най-критичните текстове са в лични сайтове, но колко хора стигат до тях?

Евгений Станчев дава и примери за това – как навремето е могло да се пише критично – като си описвал как на запад добре се работи и живее, всеки мислещ читател е можел да сравни и да разбере, че у нас не е така и да се попита за причините. (Как се пише репортаж защо е хубав швейцарският шоколад, без да бъдеш допуснат в нито една шоколадова фабрика?!) Припомня случая, когато повече от половин страница в „Поглед“ е излязла празна, с кратко обяснение за причината. Описва как около 10 000 българи са се качили на Черни връх в средата на 80-те години на миналия век. Как са открили най-високото дърво в София – в Парка на свободата (сега - Борисовата градина), и как скоро след това са го отсекли. И още - за изчисления географски център на България, намерен от учени, по поръчка на изданието (оказва се над Габрово, в местността Узана)…

Говори и за това, което го дразни в София – регулирането на автомобилния трафик, плочките по тротоарите (навсякъде в Европа полагат асфалт)… - абе това не е град за живеене

Вълнува се още от журналистиката и покрай внучката си - много е сладка тази професия, признава, че не може без вестник и всеки ден си купува и преглежда…

Оптимист е за вестниците и за хубавите четива. Както и за радиото – не мога да чета вестник, докато карам колата към Годеч

Чуйте целия разговор на Георги Нейков с Евгений Станчев.

Има какво да си припомните или да научите.

Още от категорията

Григор Николов и Антонио Станоев представят книгата "Забравени страници за неазабравени българи"

Григор Николов и Антонио Станоев са авторите на книгата "Забравени страници за неазабравени българи". В интервю за предаването "Хоризонт до обед" те разказаха: "Акцентираме на неща преди 1944 година, които хората не знаят. Обект на книгата са българи, на които всеки знае имената, но не знае доста неща за тях. В тази книга ние използвахме основно..

публикувано на 20.06.18 в 14:16

Режисьорът на „Власт и съпротива“: Много ме изненада и зарадва реакцията на българската публика

Дванадесетото издание на фестивала „Световен театър в София“ приключи снощи със спектакъла „Власт и съпротива“, който гостува в две последователни вечери – на 18 и 19 юни, на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Представлението е копродукция на „Шаушпил Хановер“ и „Дойчес театер“ в Берлин, а постановката е на чешкия режисьор Душан Парижек, който..

публикувано на 20.06.18 в 13:35

Романът, носител на „Пулицър“ от 2017-а, излезе на български

„Изказвам своята благодарност ... на Франклин Д. Рузвелт за финансирането на Федералния писателски проект, събрал биографиите на бивши роби през 30-те години на ХХ век... Обявите за избягали роби взех от дигиталните сбирки на унивеситета в северна Каролина в Грийнсбъро. ...Дейвид Боуи е във всяка моя книга.“ (Колсън Уайтхед) Историческа..

публикувано на 20.06.18 в 12:05
Операта в Стара Загора

За първи път у нас Старозагорската опера ще изнесе спектакъл в цирк

Старозагорската опера е подготвила необичайна премиера на "Палячи“ на Леонкавало. За първи път у нас операта ще изнесе спектакъл в цирк. Представлението е създадено съвместно с Цирк "Балкански“, премиерно ще се изпълни под купола на известната трупа в парк "Артилерийски" днес и утре. След успешните проекти като Опера на стадиона и Опера с кукли..

публикувано на 20.06.18 в 11:44

Орлин Горанов и Мариан Бачев "пеят под дъжда" на старта на "Опера в летния театър"

Шест премиери включва програмата на девето издание на фестивала „Опера в летния театър“ от 20 юни до 23 август във Варна. Началото довечера е в 21 часа с премиерата за България на световния мюзикъл „Да пееш под дъжда“ с Орлин Горанов и Мариан Бачев. Директорът на Театрално-музикален продуцентски център - Варна Даниела Димова разказа подробности за..

публикувано на 20.06.18 в 10:57
Атанас Куцев

Късо кино: филми на пловдивчани

С различните представи на едни конкретни хора за истинското щастие и с редицата начини то да бъде постигнато, с алтернативните форми на бунт и с това дали е достатъчно само да излезеш на площада, ни среща едно филмово събитие. За „Късо кино: филми на пловдивчани" в „Нашият ден“ говорим с режисьора Атанас Куцев.

публикувано на 20.06.18 в 10:30

Великите европейци - Константинос Кавафис

Когато тръгнеш нявга за Итака, моли се пътят ти да е далечен,  изпълнен с перипетии и знания.  От ластригоните и от циклопите,  от Посейдон сърдития не бой се -  такива в пътя нивга не ще срещнеш,  ако възвишена остава мисълта ти,  ако отбрано чувство  душата и телото ти докосва.  Ни ластригоните, нито циклопите,  ни Посейдона..

публикувано на 20.06.18 в 09:58