В съвременния свят няма как една държава да е изцяло енергийно независима. Стремежът на повечето е да осигурят диверсификация – повече от един източник и възможност за конкуренция при ценообразуването. В този аспект ние сме на много начално ниво, но виждаме, че в последните години има развитие по изграждане на инфраструктурата за свързване със съседните страни.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ доцент Атанас Георгиев - експерт по енергийни въпроси и преподавател в стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". България трябва да направи законови промени, които да осигурят възможност за свободна търговия с природен газ, преди да може да претендира за газов хъб на своя територия, допълни той и прогнозира че промените би трябвало да се случат в „близките година – две“:
Разглеждам идеята за газов хъб, така, както и тя е подадена към списъка за проекти от общ интерес и одобрена от Европейската комисия като хъб с територия българската газова преносна мрежа. Тоест, това не е една определена точка, един определен град или компресорна станция, а цялата българска мрежа, където най-доброто, което може да се случи, е да идва газ от възможно най много източници по различни трасета и да има възможност за търговия, свободна търговия между отделните участници на пазара, както в българския пазар, така и в регионалния.
Булгартрансгаз разделя условно мрежата си на „транзитна“ и „национално преносна“, а става дума за една и съща национална газова мрежа, която трябва да се подчинява на правилата на третия енергиен пакет, обясни той.
Доцент Георгиев е оптимист за проекта за газов хъб "Балкан". Европейската комисия разбира идеята, че България иска да диверсифицира своите доставки и да е входна точка за повече количество природен газ от националните й нужди, за да се подобри цялостната сигурност на доставките на Балканите, подчерта той и коментира друг популярен проект за газопровод - този през България, Румъния, Унгария, Австрия, който също би помогнал за диверсификация на доставките в нашата страна:
Условно този газопровод също е включен в списъка на проектите от общ интерес с подкрепа от ЕК, включително финансова. За момента не мога да кажа, че сме видели някакви по-конкретни параметри на такъв газопровод. Той няма как да бъде по-конкретен, докато не се знае какви са входящите количества газ на турска и гръцка територия, тоест, докато не знаем какво се случва с "Турски поток", докато не заработи трансадриатическият и трансанадолският газопровод, докато не се види какви са опциите за доставки на газ, евентуално, от Кипър или, евентуално, от Гърция, извън територията на офшорните полета.
