Цикълът включва пет епизода, в които разглежда как важните за математиката, физиката, програмирането, статистиката числа и понятия намират място във философията, музиката, лингвистиката, изкуството. Поставя научни и философски въпроси за това по какви начини математиката, константите и математическите модели присъстват във физическия свят.
Стотици години хората мечтаят и се опитват да конструират универсален език, на който да се разбират. Седемнадесети век е векът на рационалистите Декарт и Спиноза, на Тридесетгодишната религиозна война и на немският философ и математик Готфрид Лайбниц, който в своята Дисертация върху комбинираното изкуство заговаря за „азбука на мисълта” и пише: „… за ума най-доброто лекарство се състои във възможността да се открие малка група мисли, от които подредено могат да последват безкрайно много други мисли по същия начин, по който от малък набор числа - целите числа от едно до десет - могат да се получа всички останали…”
Но какво е число?
В епизод 2 „Числата и геометричното изображение на идеята за любов” търсеният разказ за числата напуска традиционните представи, че те „със сигурност са инструмент“. Тук числата се приемат като една „възможност хаосът музика да бъде подреден“, и още: „тъй като единственият начин да дефинираме какво е число, е чрез опита да осмислим какво казват думите за числата“ на числата се гледа като на „част от структурата на нашия свят във възможността да го подредим“.
И в опит да разберем какво е ред и хаос в света на математиката, числата, физическия свят, с философски погледи към тях, достигнахме до идеята че числата и връзките между тях „съществуват хем сами за себе си“, хем се „интересуват“ от това: „какво изобразяваш с тях, защото това е въпрос на пренасянето на този свят във въображаемият свят на числата. И, това че е въображаем, не го прави по-малко реален или по-малко полезен.“
Защо е въображаем светът на числата, как се доказва, че съществуват и можеш ли да хванеш „имагинерното число в ръце”? Чуйте за всичко това и много повече от доц. Първанов Първанов, декан на факултета по математика и информатика към СУ „Свети Климент Охридски”, Борис Грозданов, философ към БАН с награда Мария Кюри и изследователска работа по Философия на физиката в университета в Оксфорд, Живко Петров асистент във факултета по математика и информатика към СУ „Свети Климент Охридски”, Любомир Златков, лингвист в секция „Математическа лингвистика” към БАН , Емилиян Гацов - Елби, артист, композитор, музикант и Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози.
Благодарим на: Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози, за търпението и специалното отношение към този проект; Теодор Иванов, който изработи колажа на епизода, както и звуковите ефекти в него; Ангел Симитчиев (Mytrip) и Даниел Дончов (Expectations) - дуото Leaver, които предоставиха голяма част от музиката за петте епизода на цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”.
Рисунките, формулите, уравненията и числата в колажа на епизодите са авторски изображения на участниците в цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”. Те са получени докато събеседниците с усмивка и ентусиазъм правеха „въображаемият свят на математиката” достъпен за автора на този проект. „Геометричното изображение на идеята за любов” е на доц. Борис Грозданов.
