Две западноевропейски страни са във фокуса на българското художествено образование в края на XIX - началото на ХХ век и те са не Франция и Великобритания, както би могло да се очаква, а Италия и Германия. Особено два града заемат ключово място в това естетическо обучение – в Италия Торино, центърът на Пиемонт, в Германия – Мюнхен, столицата на Бавария. Това определено ни изправя пред въпроса дали по някакъв начин тези три исторически факта: Франция и Великобритания като не чак дотам предпочитани дестинации, Италия като желана и Германия дори като още по-желана не оформят в българското изобразително изкуство определени развития, които и се разминават, и се успоредяват с европейските и световни процеси. Отговор на този въпрос търсим с д-р Анжела Данева, преподавател в Нов български университет, и д-р Владимир Димитров от същия университет. Дойде реч също за един прочут български художник, чийто 200-годишен юбилей повдигна спорове сред изкуствоведските среди – Димитър Добрович от Сливен, учил в Гърция и Италия и почти целия си творчески път прекарал в Рим. Наскоро в НБУ беше издаден сборник с изказвания от конференцията, посветена на художника. Целта на това издание на предаването „Премълчаната история“ е да се покаже как българските художници и се учат, но и творчески претворяват наученото от своите учители, превръщайки се на свой ред самите в учители и образци. Нещо, което непрестанно трябва да напомняме, а не да се задоволяваме с мисълта, че българското изкуство било вторично. Нищо подобно, историческото му развитие показва други неща: едно истинско съзидателно развитие, мощно и гениално.
