Пазаруването ви прави част от огромното количество данни, чрез анализа на които компаниите могат да ви направят по-добра оферта, посочва Върбанова. Тази информация помага на компаниите да опознаят техните клиенти – къде са и в каква възрастова група са – за да могат да им предлагат продукти, които представляват интерес за тях, допълва софтуерният специалист:
Да кажем, ако съм компания, която предлага и бански костюми, и екипировка за ски на клиентите, които са в Маями, ще прекарам бански костюми, а на клиентите, които са във Вермонт, ще рекламирам неща за ски. Тоест – да знае компанията на кого какво да рекламира, защото рекламата си струва пари.
Компаниите разчитат на глобален рейтинг, когато извършват подобни изследвания. Българските реалности обаче остават извън него според потребителката Таня, която е редовен посетител офлайн на голяма верига спортни стоки, и не е намерила онова, което търси, дори и в магазина:
Бях много разочарована, защото в седмицата преди Коледа, когато хората традиционно пазаруват активно, а и заради започващия зимен сезон се купуват много стоки, намерих за нужно да споделя впечатленията си на тяхната Фейсбук страница, но те ми отговориха, че всъщност има международен екип, който се занимава с логистиката и очевидно тука има някакви проблеми, свързани с липсата на стоки, които са били успешни, и са премахнати, защото на техния сайт имало системата за рейтинг на стоките, и ако те глобално имат по-ниска от определена оценка, тогава се премахват или се заместват от по-евтини, като по-евтиното в крайна сметка, и аз им обясних, че не означава че е по-добър продукт.
Софтуерният инженер Венера Върбанова не намира за странен факта, че тя самата предпочита да пазарува в България по старомодния начин:
Никога не съм си купувала нищо в България онлайн, защото тази мрежа за доставка все още не е доизмислена. Да кажем, в Америка има услуга, която ти доставя нещата след един ден или по-малко. А това е просто, защото може да се предвиди на кого какво ще му трябва и кога, и нещата са, общо взето, наблизо. В България, понеже тука е в малко по-стар стил, ми харесва да отида в магазина и да си купя нещо, защото мога да го видя. Онлайн пазаруването не мисля, че все още е на мода в България. Има доста неща да се изчистят около това хората да вярват на самите фирми, които предлагат чрез уебсайт – как те третират кредитните им карти и другите лични данни.
Според нея обаче хората ненужно се притесняват за това кой как събира лична информация, защото компаниите никога не използват тази информация срещу никого. По думите ѝ, данните се агрегират и се използва в съвкупността си и никога поотделно, така че:
Ако хората си мислят, че някой там отсреща, от другата страна – компанията – ги следи и анализира те какво правят, това е далеч от истината. Никой няма време да се занимава с тези неща и самият анализ на "биг дейта" (големите бази данни – бел.ред.) отнема страшно много време и е страшно скъпо. Страшно скъпи инструменти се използват за това нещо и не много хора могат да си позволят времето и цената.
Репортажа на Добромир Видев можете да чуете от звуковия файл.
