Ремонтираният български храм „Св. Стефан“ в Истанбул ще бъде официално открит и осветен в края на седмицата на големия християнски празник Ивановден. Тази година се навършват 120 години от построяването на Желязната църква, изградена с усилията на българската общност в Цариград. В неделя Негово Светейшество патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартоломей заедно ще осветят църквата „Св. Стефан“. На събитието ще присъстват и българският премиер Бойко Борисов, както и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. След освещаването в неделя в църквата "Свети Стефан" ще има редовни богослужения.
Желязната църква "Св. Стефан" е един от основните символи на българската православна общност в Истанбул. Тя е построена в квартал „Фенер“ на брега на Златния рог, върху терен, който в средата на 19-и век е дарен от Стефан Богориди (българин, роден в Котел, роднина на Софроний Врачански), разказва протодякон Иван Петков, който е потомък на цариградските българи:
Първият храм, който се създава на това място, е в дървената къщичка на Стефан Богориди, която той подарява. По-късно с молби до султана се взема разрешение за построяването вече на величествена, по-хубава църква - на същото място. На 3-ти април 1860-а година епископ Иларион, вместо да споменава името на тогавашния Вселенски патриарх, той споменава „български православен народ“, с което вече се слага основата на твърдото решение на българите да искат да имат своя Българска православна църква и такова ръководство. По-късно се стига до издадения през 1872-ра година ферман за изграждане на самостоятелна сграда, управление, екзархия, която да може оттам да управлява своята църква.
През 1898-а година на мястото на изгорялата стара дървена църква в двора на имота на Стефан Богориди се издига нов железен храм, който е осветен от Екзарх Йосиф на 8-и септември същата година. Построяването на църквата „Св. Стефан“ символизира силата на духа, любовта към отечеството и борбата на нашите сънародници в Истанбул. Проектът е на арменски архитект, а изпълнението на австрийска фирма.
Сред причините за издигането на Желязна църква най-често е изтъкван песъчливият терен, заради който не е било възможно да се изгради храм с бетонни или по-големи каменни блокове. Цялостното реставриране на храма продължава шест години и е финансирано от Община Истанбул, която отпуска 15 милиона турски лири за ремонта.
Благовеста Иванова, която е преподавател във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София, катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, от 20 години работи по изследването на архитектурата на храма „Св. Стефан“ в Истанбул и по документирането на сбирката в Българската екзархия. В интервю за "Преди всички" тя каза:
Сега вече се знаят имената, не само на архитекта, който е проектирал църквата, а имената на турския архитект, който е бил привлечен от Стефан Богориди. Също така, че в строителството на църквата, в отделните ѝ етапи, са работили италиански, френски, гръцки и български архитекти. Всички решения са вземани от българските архитекти, които след Освобождението работят в тази дирекция, получили са своето високо образование в чужбина. Това са Алекси Начев, Георги Ненов, Янаки Шамарджиев. Така че цялата организация е много сложна. Не е излязло всичко наяве – колко е сложен този път за възлагане на обществената поръчка, как е взето сложно решението и благодарение на участието на Екзарх Йосиф за възлагане на обществената поръчка на фирмата „Вагнер“… Имало е търг за тази поръчка. Пътят не е хаотичен.
Иванова каза, че основната причина църквата да бъде построена от стомана и чугун е теренът, върху който е построен храмът:
Истината е, че стоманените конструкции са навлезли в Европа и в архитектурата с промишлената революция. Айфел проектира няколко църкви от стомана още 60-те години на деветнайсети век за Европа. Имаме стоманени църкви в Англия - една православна. Подчертавам православна, защото ние говорим как българската църква е единствената православна, но е имало построена такава и в Киев, обаче е унищожена през 30-те години, защото е била поразена от корозията. Ние трябва да сме горди, че имаме такъв паметник, който е в крачка с индустриалната революция.
От звуковите файлове можете да чуете целия репортаж на Еленица Маринова, както и още за последните изследвания и открития, свързани с храма „Свети Стефан“, от интервюто на Таня Величкова с Благовеста Иванова.
