Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Семейство бежанци от Сирия, а преди това - от Палестина, намират спокойствие и топло отношение у хората в село Краище, община Белица. Всички са им помогнали да стъпят на крака и да се нанесат в една от сградите на ж.п. гарата, която десетки години е необитаема. Главата на семейството - Мохамед Заид Ибрахим, не може да насмогне на поръчки в шивашкото си ателие, създадено специално за него от местен предприемач. Съпругата му Аля се грижи за малката им дъщеричка, а баткото Фирас е отличникът на селото в първи клас.
От месец насам, основният въпрос пред семейството е как по-бързо да се задвижи процедурата за получаване на гражданство на дъщеричката на семейството, която е родена в България. Мохамед отдавна е внесъл документите в Дирекция „Българско гражданство“ към Министерството на правосъдието, но отговор няма. Става ясно, че документите трябва да се внесат не от него, а от Община Белица, която е издала акта за раждане на малката Ляна. Преди два дни обаче сериозен проблем измести тази тема. Оказа се, че въпреки добронамереността на всички хора, които помогнали на Мохамед и семейството да имат покрив над главата си, той пребивава в блок 2 на ж.п. гарата незаконно и поради това няма постоянен адрес.
Мъжът сподели, че местните хората са го поканили да живее в сградата и дори са помогнали с ремонта. Той иска да плаща наем и да живее законно. Дори е получил уверение от шеф на БДЖ в Пловдив, че документите за наем могат да бъдат уредени.
От думите на секретаря на общината Иляс Дагонов става ясно, че в ремонта на жилището на сем. Ибрахим са вложени около 15 000 лева, след като от 30-40 години помещенията са били необитаеми и нуждата от подобрения в необитаемото помещение е била огромна:
В един момент в община Белица идва инженер Продан Проданов - директор на поделение Товарни превози - Пловдив и иска обяснение от кмета как е настанено това семейство там.
Беше придружен с юристката на БДЖ. Тя в моя присъствие попита Мохамед и Аля да си пуснат искане до БДЖ, до директора, за да могат да решат дали да предоставят това жилище под наем и, съответно, дали ще могат да си плащат наемната сума. Мохамед каза: "Да, мога да си плащам наемната сума". Той също не е знаел на кой се води това жилище.
Междувременно семейството остана за кратко без вода заради натрупан през последните 4 години дълг. Мохамед е платил сумата, макар че живее от 1 година в жилището. Той заяви че е доволен от живота си в България, от отношението на хората в село Краище и от работата си като шивач, тъй като е близо до професията му на дизайнер на детски облекла, Мохамед има още една мечта - съпругата му Аля да си намери работа като медицински лаборант, тъй като университетската ѝ диплома е призната в целия свят.
