Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Светла Данова от БАН в "Часът на здравето"

Пробиотиците ъпдейтват състава на нашата микрофлора

Хормонът на щестието - серотонинът, се секретира в чревния тракт, но оттам произлизат и много от болестите

Проф. Светла Данова
Снимка: Личен архив
Бактериите в човешкия организъм са повече от 1000 вида (около килограм и половина), много от които – непознати. Тяхната численост превъзхожда 10 пъти броя на клетките в човешкото тяло.

За разлика от други продукти за здраве пробиотиците постоянно търпят развитие. За тях глобална икономическа криза не съществува, бележат непрекъснат ръст на потребление.

Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата полезна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се приети в достатъчна доза, могат да окажат полезен ефект на човешкия организъм, обясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – ръководител лаборатория „Млечнокисели бактерии и Пробиотици“ в Института по микробиология – БАН, учен, който повече от 20 години участва в изследвания и разработването на пробиотици, преподавател и консултант.

Всеки човек в даден момент от живота си е добре да взема пробиотици – категорична е проф. Данова. - Най-необходими са те след лечение с антибиотици (които редом с лошите бактерии са унищожили и добри), след стрес, прием на храни с Е-та, тютюнопушене и т.н.
Ефектът зависи и от самия индивид.

Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова награда. През 1905 г. българският учен д-р Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - причинител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, защото в киселото мляко се съдържат бактерии, които намаляват гнилостните процеси в червата.

Източници на полезните микроорганизми са храните, които се правени на базата на млечната ферментация. Силно препоръчителни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – дори и извън зимния сезон.

Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво до такава степен, че да възстанови нужния репертоар от добри бактерии, за да осигури защита срещу лошите, срещу болестотворните. В своята малка фабрика те произвеждат бактериоцини, които убиват лошите бактерии.

Снимка

Още факти и акценти от разговора с проф. Данова:

  • За хората, които нямат време, индустрията ги предлага в капсулка, саше или таблетка. В момента пазарът изобилства с огромно разнообразие на пробиотици (в България са над 150) и това затруднява неспециалиста в неговия избор.
  • Ефектът на пробиотиците е дозазависим.
  • До срока си на годност пробиотиците трябва да ни гарантират 1 милиард полезни живи бактерии (при 100 милиона в киселото мляко по БДС).
  • Повечето такива препарати са срещу по-нататъшна дисбиоза, която може да ни разболее сериозно. Освен за чревният ни тракт пробиотиците помагат за засилване на имунитета.
  • Бъдещето е в т.нар. профилирани пробиотици, предназначени за решаването на конкретен проблем.
  • Бактериите са толкова много, че симптоматика е трудно да се регистрира, особено при по-силен организъм.
  • Нашият микробиом зависи от вида, количеството, генетичния материал, силата и капацитета на микробите в организма.
  • Вече се говори за микрофлората на човека още в пренатален етап. Повечето раждания със секцио обаче залагат у бебето микрофлора, различна от полезната. (Майката може до известна степен да компенсира чрез кърмене.)
  • Съществува хипотеза, че феталното програмиране на чревната микрофлора определя бъдещи заболявания в по-късна възраст – сърдечно-съдови, дихателни, алергични.
  • Има групи хора, които трябва да внимават по отношение на пробиотиците – ако имат алергии към някои от компонентите, ако са имунокомпрометирани (с ХИВ, СПИН, с трансплантирани органи, някои онкоболни)

Проф. Данова съветва да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да правим паузи по отношение на пробиотичния прием, да се самообразоваме и да се вслушваме с собствените ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и съдържанието.

Чуйте целия разговор с проф. Светла Данова.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени