Когато разглеждаме емиграцията, трябва да имаме предвид нивото на демокрация, което е достигнато в обществото. Удовлетвореността от собственото общество е една от предпоставките младите хора да поискат да се върнат. От друга страна е свързано и с качеството на работните места. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ социологът проф. Румяна Стоилова, директор на Института по изследване на обществата и знанието.
В моите изследвания се опитвам да разгранича два различни случая. От една страна са висококвалифицираните млади хора, които завършват образованието си в чужбина и взимат решение да се върнат или да останат в страната, където са придобили образованието си. За тях и двата избора са възможни. От друга страна трябва да обърнем внимание на нискоквалифицираните млади хора, които също използват възможността поради наличните разлики в заплащането на труда. За един и същ сравнително нискоквалифициран труд в Европа може да бъде получавано по-високо заплащане. Това преливане от една страна с по-ниски нива на заплати към страни с по-високо заплащане е процес, който трябва да се взима предвид.
Когато твърдим нещо за България, винаги трябва да проверяваме как се развиват процесите в страна със сходно на България икономическо, институционално, обществено развитие, каза проф. Стоилова. Такова сравнение прави американката Кристина Фрей. Нейното изследване е сравнение между България и Румъния:
Моите изследвания са насочени към емиграция на висококвалифицирани хора към САЩ и обратна миграция на висококвалифицирани хора към България и Румъния.
Тя цитира изследване от 2012 г., според което по-голям процент от завръщащите се в България и Румъния са хората с ниско образование в сравнение с централноевропейски страни.
Проф. Стоилова подчерта, че развитието на пазара на труда и създаването на повече работни места, които изискват по-висока квалификация и дават възможности за кариерно и професионално развитие, е една от предпоставките за връщане на повече висококвалифицирани хора. Другата предпоставка за завръщане на висококвалифицирани хора е нивото на развитие на демокрацията, добави тя. Според изследването им за младите хора, които след завършване на образованието си са работили в чужбина и се връщат обратно в България – само една трета от тях започват работа, останалите са безработни, отбеляза социологът. Тя обърна внимание и на заплащането на труда.
Трябва да бъдат огледани редица политики, преди да алармираме единствено за вредата от демографска гледна точка. Политиките, които трябва да бъдат обсъждани и на европейско, и на национално равнище са много, като например финансиране в квалификацията, съвместна работа между държавата и работодателите.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
