В момента детското правосъдие не е човечно, но ние смятаме, че то може да бъде очовечено, като към системата на съществуващите наказания се включи социална подкрепа и работа с децата – извършители на престъпления. Това би гарантирало както техните права, така и би спряло техния престъпен живот навреме. Това обясни в предаването "Преди всички" Диляна Славкова, програмен координатор по "Правосъдие и насилие" в Националната мрежа за децата. Мрежата е инициатор на кампания за по-човечно правосъдие и е сред основните неправителствени организации, които изразяват позиция по новия законопроект за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.
В момента наблюдаваме много случаи, когато постъпките се повтарят и сега действащото законодателство не може да спре рецидива, посочи Славкова и определи превантивните усилия по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ги като по-скоро неработещи.
Няколко екипа на правосъдното министерство предлагат промени в детското правосъдие, които не могат да бъдат придвижени и да стигнат до ефективно приемане. Запитана какво стои зад липсата на движение по законодателството в областта на детското правосъдие, Диляна Славкова коментира:
Не знаем дали има интереси, но със сигурност ще има съпротиви от сега съществуващите структури, тъй като реформата ще обхване много министерства и ще внесе доста промени. Например една от основните съпротиви идва от Министерството на труда и социалната политика, тъй като отделите "Закрила на детето" често не разпознават децата извършители като деца в риск, а според нас те са точно такива. Защото, когато едно дете прибегне до кражба, а кражбите са най-честите престъпления, извършвани от деца, това значи вик за помощ. Това значи, че детето живее в крайна бедност и това значи в повечето случаи, че то е било обект на насилие и тормоз. Интересното е, че все пак една много значителна част от децата, които попадат в системата за борба с противообществените прояви, вече са преминали през социалната система, защото са били настанени в домовете за деца, лишени от родителска грижа.
Обществото може да помогне с разбиране и с липса на съпротива към реформата. В момента битува представата, че санкцията и наказанието са инструменти, които решават всички проблеми. Ако този метод бъде поставен под въпрос, мислим, че ще има много по-добри резултати.
Част от проблема, според Славкова, се корени в това, че обществото ни демонстрира толерантност към насилието, а хората са свикнали да разрешават проблемите си чрез насилие:
Проблемът е, че в нашето общество, за съжаление, има толерантност към насилието и ставаме свидетели на това във всяка една сфера – както в институциите за деца, какъвто беше случаят миналата седмица (в дом "Хризантема" в Габрово – бел.ред.), така и в училище, така и, за съжаление, в семействата понякога. И именно тази толерантност към насилие наистина е много свързана и с възприятието, че наказанието и санкциите вършат голяма работа.
Цялото интервю на Силвия Великова с Диляна Славкова чуйте в звуковия файл.
