Постановката на Лилия Абаджиева "Хенри IV" от Луиджи Пирандело гостува на софийска сцена в Народния театър "Иван Вазов". Абаджиева режисира пиесата във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Пирандело не е нито само литератор, нито само драматург, той е философ, посветил е цял роман на темата "кой съм аз" и на невъзможността на човека да открие истинското си лице, каза в интервю за предаването "Преди всички" Лилия Абаджиева:
От една страна, всеки те вижда по свой начин, от друга страна, ти сам се изгубваш във всичките социални маски, които сам си налагаш и оттам – трудността да намериш себе си. И главният герой всъщност няма име. Той е един мим, който се представя за Хенри IV и неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност Хенри IV, това е един германски император – Хайнрих IV, не са от първостепенно значение. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора на живота – като маскарад или детска игра. В първата част на пиесата това изглежда като хронология на едно полудяване, което всъщност е привидно и е маска за пред другите и бягство от света.
Загубил по някакъв начин и любов, и приятелство в младостта, героят сякаш е застинал завинаги в този болезнен момент и в тази трагична загуба и да остане в тази роля, в ролята на Хенри IV, и да я играе вечно, е негов абсолютно съзнателен избор. Това е по някакъв начин отречение и бягство от света, а също и игра на въображението и размисъл на автоефективната структура на фантазма и Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които достатъчно добре са го забравили през последните години, за да го смятат наистина за луд.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
