Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерти: Разполагането на мироопазваща мисия в Източна Украйна е начинът за сдобряване между Русия и Запада

Площад "Независимост" в Киев
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Германският министър на външните работи Зигмар Габриел определи изпращането на мироопазващи сили на ООН като „един от малкото реалистични варианти“ да се постигне напредък в умиротворяването на Източна Украйна.

На провеждащата се днес Мюнхенска конференция по сигурността Габриел отбеляза също, че е „нереалистично“ да се настоява за пълно прилагане на Минските мирни споразумения, без да се предложи на Москва някакво облекчаване на санкциите срещу нея. Първият дипломат на Германия се обяви за такава стъпка от ЕС, ако в Донбас влезе в сила примирие, гарантирано от мироопазващи сили на ООН.

Разполагането на мироопазваща мисия в Източна Украйна е начинът за изпълнение на договореностите от Минск и сдобряване между Русия и Запада, смятат и много анализатори, но кога ще стане това е много трудно да се каже.

В хода на преговорите за мандата и състава на евентуалната мисия ще се види не само докъде Москва е готова да стигне в името на сдобряването, но и готовността на САЩ и ЕС да допуснат Донецк и Луганск да бъдат използвани като инструмент за руско влияние над Киев. Именно в този аспект Русия има интерес от повторно приобщаване на двете отцепили се области в Украйна, смята Аркадий Мошес от Финландския институт по международни отношения.

Съществен напредък в преговорите и трайно примирие могат да доведат до отмяна на санкциите срещу Русия. Но отмяната им преди да бъдат изпълнени всички условия по споразумението „Минск 2“ (примирие, извеждане на всички чуждестранни войски, децентрализация и особен статут на Донецка и Луганска област и пр.) ще доведе до затягане на конфликта, предупреждава Хрант Костанян от брюкселския Център за изучаване на европейската политика. Според него шансовете за напредък в мирния процес ще се увеличат след очакваното преизбиране на Путин на президентските избори през март.

Според Мошес ескалация на конфликта в Източна Украйна е малко вероятна, въпреки анонсираните в края на миналата година американски оръжейни доставки за украинската армия.

Украинците разбират много добре, че военните средства, които Русия може да предостави на отцепилите се републики, превъзхождат твърде много това, което те самите могат да използват. От руска страна обаче също има разбиране, че една ескалация може да доведе до известни териториални придобивки, но те могат да бъдат последвани от нови санкции от Запада.

Някои обясняват предложението на Владимир Путин за разполагане на миротворци по демаркационната линия с желание да предотврати оръжейните доставки за Киев. Мотивът му обаче най-вероятно има по-широк характер, смята Мошес:

Това, което го мотивира, е желанието да изпробва накъде могат да се развият отношенията със Запада.

Мисията на ООН, ако се стигне до такава мисия, ще бъде от ключово значение за сдобряването между Русия и ЕС, смята Хрант Костанян от брюкселския Център за изучаване на европейската политика:

Ако искат по-добри отношения с ЕС, то Минското споразумение трябва да бъде приложено на практика. Разполагането на мироопазваща сила на ООН ще улесни изпълнението на отделните клаузи на споразумението – прекратяване на огъня по линията на съприкосновение и провеждане на избори според международните стандарти. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна