Eмисия новини
от 16.00 часа

Божидар Данев: Институциите не са готови за технологичните промени

Дигиталната революция ще причини огромни смущения в икономиката

Пламен Димитров: Дигиталната трансформация може да бъде управлявана с повече регулации

Към 2030 година близо 800 млн. работни места ще бъдат изместени от роботите и професионалният път за мнозина ще се промени, гласи глобалната прогноза на Европейската комисия. Как четвъртата индустриална революция ще се отрази на бизнеса и работниците, коментираха в предаването "Неделя 150" президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

"Европа закъснява и изостава на фона на безпрецедентния ръст на новите технологии – както политически, така и институционално, а това бъдеще вече е тук", смята Божидар Данев. За последните 7 години от десет най-високо капитализирани компании девет вече се занимават с данни. "Не се занимават с петрол, не се занимават с машиностроене и с военна промишленост, само с данни. Голяма част от новите компании вече нямат активи. 43% от заетите в САЩ нямат трудови договори. Говорим за революционни изменения на пазара вследствие на революционния ръст на технологиите", посочи Данев, според когото и нашите, и евроинституциите не са готови за този безпрецедентен ръст на технологиите:

"Две години и половина ЕС се чуди как да облага цифровите платформи и още няма точно решение, което да излезе в регламент. Да сте чули финансовите институции да говорят как да се оправят с биткойн? Какво става с дигиталната валута? И още един адски смущаващ пример: имате ли представа новите блокчейн, които излизат, каква революционна промяна ще направят? Ние създаваме една неувереност в икономиката на основата на някои от тези нови цифрови постижения. Тъй като те навлизат на пазара, който не е подготвен от институциите, колебанията са такива, че ще смущават цялата икономика. За два дни Фейсбук загуби 56 млрд от своята капитализация. Това ни очаква – един неспокоен свят с огромни колебания, с огромна мобилност на трудовия ресурс, защото компанията като се срути, хората ще бъдат освободени".

5,6% от БВП в България вече се формира от информационните технологии, изтъкна още Данев: "И при нас върви тази промяна, но тя е комерсиално задвижвана, не институционално към една бъдеща високотехнологична икономика".

"Европейските страни в челната десетка и петнайсетица имат брутен вътрешен продукт на глава от населението 30 хиляди евро. България има 7 хиляди евро. При 2 на сто ръст на европейската икономика това означава 600 евро допълнително за тях. При 4 на сто ръст за нас означава 280 евро. Тоест ние изоставаме все повече и повече, независимо от този ръст", поясни още председателят на БСК: 

"Трябва да се промени начинът на финансиране по кохезионните фондове. Без финансов допинг трудно ние можем да имаме догонващо развитие. Ние се отдалечаваме от средното равнище на Европа, независимо че ни е добър ръстът, независимо че ние стабилна икономиката. Докога?"

За последните 30 години светът е умножил трикратно произвежданото в глобален мащаб, уточни Пламен Димитров и допълни, че в глобален мащаб неравенствата намаляват, но намаляват например в Африка – там, където е най-драматичният им израз. "Необходими са регулации на всички нива, защото наистина има изоставане в глобалната регулация", убеден е синдикалистът. По думите му, дигиталната трансформация, нейната скорост и обхват могат да бъдат управлявани:

"Светът узрява за това. Защото в един момент човекът става пречка. Ние вече сме пречка пред машините. Пред изкуствения интелект ние не можем да следваме тази степен на развитие поради собствените си физически ограничения като индивиди. Но по-важното е друго – че отвсякъде се ражда несигурност. Тоест сигурността трябва да бъде изведена на преден план във всичките ѝ измерения: сигурност за личните данни, за бизнеса, за пазарите, социална сигурност".

За измеренията на дигиталното бъдеще – двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

Още от