"Като всяко понятие, което се отблъсква от друго - има "анти" отпред, това означава, че то е мотивирано от основното понятие, в случая комунизма. Очевидно, че антикомунизмът се създава след появата на комунизма и то появата на комунизма не толкова като идея, колкото като практика, ако приемем, че е победата на болшевиките в революцията от октомври 1917 година е това нещо. След тази победа, със Съветска Русия, по-късно - Съветския съюз, се появява понятието комунизъм като организиращо държавата понятие. За мен тогава се появява и понятието антикомунизъм и трябва да кажа, че го има навсякъде, включително и в България. Не можем да не кажем, да не признаем, че в България се ражда антикомунизъм тогава - оня антикомунизъм, който е мотивиран от създаването на Българската комунистическа партия и нейните първи действия - те са кризисни, свързани с въстания и други неща. Това е, що се отнася до понятието антикомунизъм.
Когато обаче говорим за съвременния антикомунизъм, трябва да имаме предвид, че все пак, ако запазим тази характеристика на понятието, че то се бори срещу реално съществуващ комунизъм, първият въпрос, който трябва да си зададем за годините на прехода е: "Съществува ли комунизъм?". Има ли комунизъм, който да мотивира възраждането, засилването точно на това явление, наречено антикомунизъм? И трябва да кажа, че - да, има някакъв комунизъм, има комунистически партии, те не са една и две в България, множество са... Но имам чувството, че този антикомунизъм, който наблюдаваме през последните две-три десетилетия, не е насочен срещу тях, срещу комунистите.
Той е срещу цялата система, това е срещу миналото, защото за това става дума - за миналото, българското минало в периода на социализма, на управлението на Комунистическата партия, което няма как да наречем комунизъм, трябва социализъм да го наречем, държавен социализъм, няма значение, може и комунистическия режим, ако искате да го наречем. Но то е обърнато към онова време, а не към днешното. Което означава, че съвременният антикомунизъм е обърнат към миналото, той не вижда проблемите сега, защото не се бори срещу съществуващите комунистически партии. И поради тази причина е до голяма степен изпразнен истинско съдържание", каза проф. Баева.
Проф. Васил Проданов, който е един от съставителите на сборника, посочи, че идеята за създаването на изданието, е породена от факта, че "този феномен - антикомунизмът, играе особено важна роля през последните 28 години, като в същото време обаче, ние сме страна, в която преди 10 ноември в най-малка степен можем да кажем че има антикомунисти за разлика от Централна Европа".
Проданов обясни тезата си, като даде примери:
"Вие знаете, че у нас дисидентското движение беше плод на съветската перестройка, даже неслучайно неговите ръководители се наричаха, клубът, които създадоха беше "Клуб за гласност и преустройство"....
Дори лидерът на опозицията, който поне можеше да каже, че има нещо написано преди това - Жельо Желев и неговата книга "Фашизмът", той два месеца след 10ноември в дискусия по Националната телевизия тогава, с един друг професор - Васил Иванов, заяви че е марксист. Той два месеца след това все още беше марксист. Лидерът на опозицията... Оставям на страна, че преди това работеше в Института по култура под ръководството на Людмила Живкова, а самата му книга излезе по указание . Обажда се на издателя, на директора на издателство "Народна младеж" - Людмила Живкова се обажда на Евтим Евтимов, той лично ми го е казал, за да излезе тази книга. И изведнъж се появиха безброй антикомунисти", каза Васил Проданов. Повече по темата ще научите от звуковия файл.
