„Това е по някакъв начин обединява поредицата, защото тази директност и тази чувствителност на Тамара Трампе са нещо много ценно“.
Трампе е първият човек, направил филм за Щази – „Черната кутия“, сниман през 1990-1991 година, който ще бъде прожектиран в сряда.
„Тя тогава се решава да говори не с някой, който е жертва на режима, а с някой, който е бил официално съучастник на този режим, и пред отворена камера да записва разговорите с него. Това е много голям документ! Изключителен документ! Много по-силен е филмът сега, отколкото е бил навремето".
Режисьорката Тамара Трамп казва, че най-трудно за осмисляне и изговаряне в нейната лична биография е било, когато е била дете, да проумее защо германците не са харесвали руснаците.
"Никой не искаше руснаците да са в Берлин. Милиони съветски войници са паднали в борбата срещу Хитлер, но никой не искаше да ги вижда около себе си в Берлин. Майка ми е украинска медицинска сестра на фронта. Баща си не познавам. Имам втори баща, който заради Хитлер е бил арестуван. Борил се е в гражданската война в Испания. След това е бил в концентрационен лагер. Най-трудното за мен беше да разбера защо германците толкова ни мразеха. Губещите винаги мразят победителите".
За „Черната кутия“ Трампе споделя, че събеседникът ѝ Йохан Гирке – полковник от службата за сигурност на ГДР, казва в кадър "да" на въпроса дали е бил съучастник на режима, но, тъй като филмът е заснет рано, все още не е осъзнавал какви биха били последиците от това признание.
„По това време всички правиха филми за жертвите, а аз исках да направя филм за съучастника, за извършителя, защото те се отнасяха с мен доста лошо. Защото ми бяха предложили да работя за Щази, а аз бях отказала, искаха да дадат моето дете в дом за деца. Исках да разбера как е възможно, как може едно общество, една държава, след една такава катастрофа като войната отново да създаде едно такова чудовище като тайната полиция".
Интервюто на Ирина Недева с Тамара Трампе и Диана Иванова можете да чуете от звуковия файл.
