„Това нещо се е зародило още в Средновековието - от 14-и век, когато се създават оръжейните системи от този тип и първо се монтират по корабите. Още тогава, когато корабите са пристигнали и са искали разрешение за акустиране на нечий бряг, в израз на това, че идват с добри намерения, те са произвеждали салюти, за да покажат, че идват с добри намерения. Тогава са били 7 - Господ е създал света за 7 дни и оттам идва. Сега са 21, защото с развитието на оръжейните системи се е стигнало до извода, че всяко оръдие трябва да произвежда по три салюта. В почти всички държави в Европейски съюз, а и в света има залегнали такива церемонии. При нас залягат като част от церемониала в края на 19-и век и още тогава са залегнали да бъдат 21 и винаги са изпълнявани по време на официални визити по закона за държавния протокол“. Тези салюти се явяват израз на почит към госта, който е в нашата държава. Тяхната основна цел в днешно време е по-скоро звуков ефект. Няма нужда да се притесняват хората, че може да нарани някой. Те са с халосни боеприпаси. Преди да бъдат изпълнени, се вземат мерки за сигурност като се ограничава периметърът на преминаване на гражданите“.
Салютите се намират в Борисовата градина, а пък официалните гости посрещаме винаги на Паметника на незнайния войн. Разстоянието е съобразено, за да могат гостите да чуят поздрава. Място е избрано след дълги дебати, допълни Илиев.
Част от анкетираните столичани заявиха, че салютите пречат на софиянци и ги стряскат. Други са категорични, че са атракция за туристите и разведряват гражданите.
Росица Генчева – антрополог, историк и главен асистент в департамента по антропология на НБУ, която се интересува от сензорна етнография – наука която се занимава със сетивата и усещанията, коментира, че съществува връзка между политиките и звука на града:
„Благосъстоянието от това да си на тихо има много измерения. Невинаги в това, което в тесния смисъл разбираме като шум, може да причини дискомфорт и тревога и да стресне хората. От много време са известни случаи, когато тиха музика, приятна за някои, се използва като звуково оръжие в буквалния смисъл, за да огражда някакви всякакви бизнеси и магазини от нежелани групи хора“.
Лежерна естрадна музика е използвана в САЩ, за да прогонва бездомните, проституиращите и други нежелани групи от хора, които не се идентифицират с този тип музика.
„По-любопитното за мен е когато през 90-те години тази музика излиза от асансьорите и ескалаторите и отива в публичното пространство. Магазините започват да я обръщат към паркинга, към алеите наоколо, озвучават парковете по същия начин и полицията регистрира намаляване на събиранията на наркодилъри и техните клиенти…“.
Множество конфликти на базата на разпознаване на музика и нейния източник изглеждат като междуетнически, но всъщност това показва нарастваща нетолерантност в обществото:
„Законите трябва да се спазват, но има голямо значение как говорим за различните прегрешения и провинения. На мен ми се струва, че ромските сватби и високата музика, която идва от подобни събития, се използва като инструмент да се говори за цяла една група от нашето общество, която нарушава законите. Прави ми впечатление също един по-широк проблем - начинът, по който шумът, силният, неприятен и нежелан звук се използва като политически инструмент. Говорим за една политика на звука, при която не само бизнеса, но и самата държава има инструменти да го използва срещу различни нежелани групи. Нежеланите звуци могат да идват от най-разнообразни места. Тяхното регулиране, според мен, не трябва да бъде единствено през дискурса на правораздаването, охраняването, контрола, сигурността, самоцензурата. Можем да го видим и от друг план от друг ъгъл - като някакво разнообразие в градската среда“.
Етнизирането на проблеми заради шума е много опасно, категорична е тя.
