Обществото ни е на такъв етап от своето развитие, когато има нужда от закон за закрила на детето, който да не е насочен само към децата в риск, а към всяко дете. Това каза в предаването „12+3“ Весела Банова, клиничен психолог, терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“ и член на УС на Националната мрежа за децата.
Когато едно дете е в голям риск – независимо дали произтича от семейната или социалната му среда, Законът за закрила на детето, който е от 2001 година, се задейства и има много начини, по които се опитва да реши проблемите му и да минимизира риска, посочи Банова. По думите й обаче Законът за закрила на детето е специален закон, но при е една вече развита система за закрила (независимо от нейните проблеми), вече има нужда от „закон, който да въведе интегриран подход за постигането на благосъстоянието на детето и неговите родители“.
Като „ужасно голям проблем“ Весела Банова очерта факта, че центровете от семеен тип за деца с увреждания са замислени, като е бил изключен проблемът психично здраве:
„Хората, които работят в тях, очакват децата е младежите в тях да функционират по същата нормална логика, по която функционират децата им вкъщи и децата, които познават. Не могат да възприемат и им е изключително трудно да разберат психичното заболяване и психичното страдание. За тези центрове се реши основният персонал да бъдат детегледачи със средно образование. На места са назначени хора с висше образование, но те по никакъв начин не са подготвени да работят с тези особени деца“.
С грижата за тези деца социалната система не може да се справи сама, категорична е весела Банова:
„Това е въпрос на здравеопазването, въпрос, свързан с приобщаващото образование и това, което ни липсва, е интегриран подход. Проблемите не могат да се решават от отделните сфери и отделните ведомства на парче, а ние непрекъснато се натъкваме точно на това./.../ Всеки от нас има опит. Ето аз ви говоря за психичното страдание и психичните проблеми, защото това работя, ако е друг колега, ще ви говори за ранно детско развитие или за насилието над децата. Трябва да се опрем на обективни целокупни данни, засягащи децата в България, за да можем да направим адекватни политики, с които горе-долу, с тези финансови ресурси, които имаме, но използвани по по-целесъобразен начин, да постигнем по-ефективни резултати“.
Цялото интервю е в звуковия файл.
