„Все неща, които целят по някакъв начин да убедят обществото, че ние в България живеем ужасно, най-зле на Балканите, в Европа и света като цяло и че видите ли има много по-различни начини, за да се живее, и съответно, че нашето правителство целенасочено се опитва да „умори“ българските граждани“.
Сиди подчерта, че в България има голямо количество медии, които за да привлекат повече трафик към сайтовете си, първото нещо, което видят, го препечатват и пускат: „Оттам нататък тази новина, препечатана от някъде, без да погледне човек източникът, се превръща в новина и съответно начин, по който общественото мнение се манипулира. Това за Странджа достигна до такива размери, че не би трябвало. Ако правителството е допуснало грешка по някакъв начин в борбата с чумата по животните, тези, които са допуснали грешка, трябваше да поемат отговорността си. Някои от тях я поеха, загубвайки работата си. Но не може цялото население да бъде вещо в областта на ветеринарната медицина. Второ – новината, че със самолети се докарват мигранти от Германия и затова се избиват овцете в Странджа, за да може хората да си тръгнат оттам и в опразнените им къщи да се настанят мигранти – това беше абсурдно, но това го чухме от местните хора. Хората вярват“.
Александър Сиди подчерта, че сега нямаме никаква правна възможност да потърсим правата си от хора, които са разпространили фалшиви новини в интернет, в електронни сайтове.
Нашествието на технологиите в живота е толкова бързо, че няма как да предвидим всички ефекти, включително разрушителните, изказа мнение социалният антрополог доц. Харалан Александров.
„Както се случи с Интернет и социалните медии – започнаха с голям ентусиазъм и възторзи, тази възможност беше възприета като освобождаваща, овластяваща, демократизираща публичната сфера, а се оказа, че е анархизираща – оказа се, че тя систематично руши авторитетите, подрива основанията за истината и подменя реалността с някакви фантазии. Проблемът с фалшивите новини е част от много по-големия проблем с размиването на границите между реално и виртуално. Тепърва ще се сблъскваме с него“.
Александров приветства инициативата на ВМРО за закон в тази посока: „Надявам се да намерят механизъм да овладеят тази зараза – то е като чума по умовете. Заразените умове излъчват и активно разпространяват зараза. Това е повече от грижа за истината. Това е някаква политика в тази посока – политика за грижа за психичното здраве на нацията“.
Той припомни, че партиите от този спектър обаче, че неведнъж са били изкушени да се заиграват с подобни страхове и фантазии за целите на собствената си политическа пропаганда. В новата си роля на управляващи започват да говорят и действат по отговорен и загрижен начин, каза той.
"Ако не бъде помогнато на хората да се ориентират в света по по-добър начин, изведнъж светът за голяма част от населението става много страшно място. Това е много удобно за целите на краткосрочните политически амбиции на различни групи и крайно разрушително в дългосрочен план. Това е едно от нещата, което съсипва тази нация. Ако това бъде осъзнато, описано, облечено в нормативен език, ще стане ясно, че това е престъпление. Това нещо трябва да се криминализира и някой трябва да започне да носи отговорност за него", коментира Харалан Александров.
Според журналиста Асен Григоров един закон не може да ни спаси от фалшивите новини: „По пътя на законодателството това трудно може да стане. Може да се предприемат някакви мерки, но те са толкова кратки и прости, че едва ли ще се налага да се пише цял закон“.
Според журналиста не е добре, че обществото проявява толерантност към тези неща. Той подчерта, че фалшивите новини не са само в интернет. Самият факт, че те избягват от темата за вестниците говори, че има лека тенденциозност, смята Григоров. По думите му често се случва и политиците да изричат фалшиви новини.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
