Концентрация на огромни ресурси като тази при евросубсидиите се получава от съчетанието на слаба, мързелива администрация и корумпирана политика. Това заяви в предаването "12+3" доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН. Институтът има доклад, според който при директните плащания за отминалия програмен период 75% от субсидиите са получени от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица.
"Става въпрос за 18 милиарда евро. Икономистите заобикалят тази цифра. Това са половината от парите, които влизат в България по линия на европейските фондове и на ЕС. Говоря не само за субсидиите, а въобще за земеделие и за общата селскостопанска политика. Огромна сума пари. Това е на първо място – някъде около 50% от парите. Още 20% прибавете от екологията, прибавете и други пари – например програма „Рибарство“, други програми. Това са огромни средства“, коментира Боюклиев.
Той бе категоричен, че подобна концентрация няма в нито една от близките ни географски и исторически страни. "В този вид, в който е у нас, категорично в тези страни няма такава схема за концентрация на много пари в малко хора", посочи експертът от БАН:
"Това са пари, които общата европейска селскостопанска политика – много стара и успешна политика на ЕС, дава на фермерите, стопанствата, лицата, заети със земеделие, за да се съхранят, защото те произвеждат при много трудни условия. Това са традиционни производства. И ако погледнем страните със сходна историческа съдба, ако тръгнем сега от Румъния, минем през Унгария, Чехия, Словакия и така нататък, ще видим, че тези пари отиват при такива стопани. Те отиват, за да се създаде европейска система на земеделие".
Относно административния капацитет и евросубсидиите, доц. Боюклиев изтъкна:
"Ако погледнем от гледна точка на администрацията – много по-лесно е да хванеш десет бизнесмени – там и по-лесно се отчисляват пари за комисионна, отколкото да работиш например с 200, говорим за една област, да кажем Бургаска, защото тя сега е актуална. Друго е да дадеш на десет души 80 процента от парите и за Програмата за развитие на селските райони по същия начин, друго е да търсиш европейския тип земеделие, което е семейно – фермерското земеделие, ама това са вече хиляди хора, които трябва да ги обикаляш, да ги обучаваш, да им помагаш, да работиш с тях".
Огнян Боюклиев анализира и някои от схемите за раздробяване и преодоляването на т.нар. "таван на сумите":
"В 2016-а започнаха, таванът беше такъв, че не можаха да го преодолеят осем човека, само осем – нещо им е отрязано и то е много малко, докато в Румъния, да кажем, някъде около 30 процента от средствата са взети от големите, тоест не са им дадени и са разпределени за по-малките – такъв е румънският механизъм. При нас такова нещо няма. Най-скандално е, че когато нашият министър се среща с малки производители, одобрява тази мярка, а когато отива на среща с неговите колеги в ЕС, не я одобрява".
Общата селскостопанска политика е рамка, която казва какво може и какво не може, и в която всяка страна се вмества, уточни доц. Боюклиев:
"От там нататък българската страна се вмества. Казва: "Нашият интерес е такъв и такъв и ние ще правим този тип политика спрямо плащанията на единица площ, спрямо Програмата за развитие на селските райони. Ние не сме в Съветския съюз. Това е Европейски съюз. Тук всичко зависи от нашите политици. Тук много бъркат моите колеги, които обвиняват Европейския съюз. Не е вината в ЕС. Те знаят нещата, те ги контролират, наблюдават ги, но нямат лостове, с които да ни въздействат. Затова понякога казвам, че трябва да има няколко скорости. За такива като нас – бавноразвиващи се, трябва да има по-бавна скорост и да се огледат тези мерки и тези неща".
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
