2
„За да не останем пак с 400 хиляди безработни пред бюрата по труда, е много важно този механизъм, за който и Европейската комисия отдавна апелира, да бъде въведен и той да се основава на минимална намеса от страна на политиците и максимално уповаване на данни и индикатори за състоянието на икономиката“.
Явор Алексиев мотивира ефекта от евентуалното диференциране на минималната заплата по възраст:
„Ако лицата до 20-21 години, в Холандия до 23, получават по-малък процент от минималната заплата – да речем 70 или 80%, това ще ги направи по-апетитни за работодателите, ще повиши тяхната конкурентоспособност на пазара на труда. В момента един младеж във Видин, който иска да започне работа, ако иска да започне на минимална заплата, тя се равнява на близо 70% от средната за областта. Това означава, че този човек, който е без опит, трябва да убеди потенциалния си работодател, че притежава 70% от производителността на средностатистическия видински работник. Това е много трудно. В София този процент е 32. Много по-лесно е този човек да дойде тук и да покрие това изискване, за да получи същите пари. Липсата на такава диференциация забавя включването на младите на пазара на труда“.
При следващо покачване на минималната работна заплата разграничаването по възраст би могло да се случи, като 510 лева например се оставят като заплата за лицата на 19-20 години, които навлизайки на пазара на труда, добиват нужния опит и апетит за работа, смята експертът. Той определи това като изключително важно, особено по отношение на уязвими групи като ромите.
Алексиев смята, че диференциация на МРЗ по сектори няма директна връзка с намаляването на дела на младите, които нито работят, нито учат.
Още по темата чуйте от звуковите файлове.
