„Бавни са промените, бавни са в преориентацията на своите политики, бавни в припознаването на новите публики и затова може би нещата стават бавно. Моята амбиция е Националната галерия да се превърне в един музей, който е привлекателен за най-различни хора, за най-различни публики. Досега по-скоро с традиционното си съществуване има приятели има и хора които ценят и посещават събитията от Националната галерия. Обаче, за други хора тя почти не съществува те някак си не се интересуват или имат към нея обиди и претенции. Трябва да се борим обидите да са по-малко а претенциите, по един или друг начин, да бъдат посрещани позитивно и да се види каква полза може да се изпече от тях. На мен ми се струва, че има много неща за обновяване и е необходимо това, което по-рано се наричаше динамизация на различните процеси".
Голямата институция в момента е разделена на филиали и те са в отделни сгради, което е повод Галерията да има „солиден стопански проблем" с възможността да се менажира. Тя трябва да прави изложби за различни публики и да поставя въпроси, които наистина интересуват обществото, смята Бубнова, която се обяви за повече ефектност в представянето и повече взаимоотношения с художниците от различни поколения.
„Мисля, че сега има една форма на ограничаване, тъй като галерията има огромна колекция, но в повечето случаи това е колекция, която принадлежи на миналото на изкуството, а тя трябва да се бори за настоящето му и разбира се - да гледа в бъдещето, тъй като изкуството ще съществува винаги, което означава, че Националната галерия винаги трябва да го настига по един или друг начин“
В най-близък план съществуващите програми и планове ще продължат да се реализират.
