„От „постната пица“ на Дянков стигнахме до едно сериозно и по-добро преразпределение през бюджета, наближаващо нашата цел – ние смятаме за оптимално преразпределение през бюджета, близко до 40% от Брутния продукт, т.е. това са парите, сметките, които обикновено системите искат. Колкото повече се приближава един бюджет до това преразпределение, толкова повече ние смятаме, че е по-добър. 38,2% от БВП като разходна част ще има този бюджет – най-големият наистина и като число – 44,5 млрд. разходи за следващата година, най-големият въобще, който е имала държавата, а като преразпределение – приближаващо се до тези съотношения, за да може в здравеопазване, здравеопазване, социална сфера и други сектори да се постигат оптимални нива на субсидии и да не говорим постоянно, че няма пари. В момента имаме на макрониво близо 6 млрд. повече заложени от тази година, половината от които са в социалната сфера. Има видимо позитивно движение нагоре. Очакванията на хората са много повече, разбира се“.
Димитров посочи още, че 4,5 млрд. повече ще бъдат събрани следващата година, което е 12-13% повече приходи. За данъчната политика обаче 
президентът на КНСБ каза, че парите се събират несправедливо. В този смисъл има място за алтернативен бюджет, при който тези пари да бъдат събрани много по-справедливо. Той е категоричен, че данъчната политика трябва да се ревизира.
Пламен Димитров обаче подчерта, че бюджетът не дава решение на липсата на политики в дълъг хоризонт. Липсата на визия води до икономии от капиталовите разходи, които биха дали тласък на развитието, отбеляза той. По думите му бюджетът поражда въпроси и те трябва непременно да се сложат на масата възможно най-скоро.
Работодателите обаче са скептични за новия бюджет. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков обясни:
„Бюджетът е различен. Няма как да не го свързваме с предстоящите избори – европейски и местни. Бюджетът е потребителски ориентиран. Около 2,5 млрд. ръст на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който от корпоративния сектор се вкарва в консолидираната фискална програма с всички произтичащи рискове. Голяма част от този фонд се формира от приходи от продажба на квоти, които са вързани с цените на нефта. Оттук ние вкарваме цялата консолидирана фискална рамка, програма в риск. Има и много други рискове. Тази ориентация към потребителските разходи не създава дългосрочни условия за растеж, не позволява формиране на буфери срещу шокове“.
Според Бранков ръстът на икономиката няма да е 4%, а е доста по-нисък. Той посочи, че със заложените параметри се стимулира вноса, а не износа и не се създават дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката. Той е категоричен, че това не е най-добрият бюджет.
„България и Министерството на финансите не публикува дългосрочни прогнози за развитие. Нашите национални дългосрочни програми и стратегии, тяхната макрорамка, се пишат в Атинския технически университет, не в Министерство на финансите. Националната транспортна стратегия до 2030 г. е приета с много скромна прогноза за ръст на БВП от около 2 и по-малко процента. Нашите дългосрочни програмни документи, в това число сега готвената енергийна стратегия до 2030 г., не се ориентират и не се пишат в тази страна, което е много лошо“, коментира Димитър Бранков.
По думите му пенсионната реформа не се случва. Дебалансът на системата идва най-вече от намалената заетост в България през последните 30 години, каза той и добави, че 30-35% по-малко хора работят в държавата от преди 30 години.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
