Пенсиониран габровец използва слънчевата енергия да готви и да се топли и така пести от сметките си за ток. Историкът Петър Тоцев си е направил слънчева печка от кутии за обувки, фолио и стъкло и е похарчил само 1,80 лева за лепило. Другото у изобретение е слънчев радиатор от бирени кенчета.
7 лева за ток плаща през летните месеци Петър Тоцев. През зимата консумацията се покачвала и стигала 11-12 лева.
Тъй като вече е свободен и има време да учи нови неща, за които като директор на Историческия музей в Габрово не му оставало време, започнал да търси информация за слънчевите фурни. Те нямат нужда от ток, газ или дърва, а единствено от слънчеви лъчи, които уредът превръща в топлина. Решил да експериментира да си направи сам фурна, като копира устройствата, които са популярни в най-бедните страни в Африка.
Сложил две кутии от обувки една в друга, за изолация използвал стиропор, от вътрешната страна облепил с домакинско фолио, а дъното с черна хартия. Храната се приготвя в тъмен съд, който се слага в плик за печене. За да концентрира слънчевата светлина върху фурната, използва стъкло.
Вече е направил три печки, в които ястията се готвят бавно на слънцето и стават по-вкусни от изпечените на ток, твърди габровецът.
Освен тях е изобретил и слънчев радиатор от бурени кенчета, които боядисал с черен лак. Два такива топлят една от стаите в жилището му:
„Вземаш кенчета, махаш им дъното, слагаш го кенчетата едно в друго и тези кенчета, като се залепят едно за друго, правят един радиатор. И отгоре, и отдолу, за да стоят кенчетата в редички имам една дървена летва, която има изрязани дупчици, за да влизат вътре кенчетата. Вътрешната страна на рамката е нещо черно – хартия, дали пък ще е боядисана, за да привлича слънцето. Това нещо го слагаш на прозореца, между двата прозореца. Като се нагрее, топлият въздух отива нагоре и той почва да се върти вътре в рамката на прозореца и ти загрява прозореца, създава ти една топлинна преграда“, разказа Петър Тоцев.
