9
Николай Петков е национално богатство. Постигнал е почти всичко, за което човек може да си помисли, в алпинизма. В истинския алпинизъм. Животът го е отвеждал до най-трудните места, през най-тежките моменти, съпътствали стъпка по стъпка възхода му нагоре.
“И тогава трябваше да си спомним, че трябва просто да катерим в лошото време, когато това е допустимо, за да напредваме. Човек не трябва да очаква само хубаво време или добри условия, или да е в абсолютна форма. Просто трябва да се върви напред” - казва той. Което може би е същността на неговата житейска философия. Макар да не обича да философства, а просто да се катери...
“Веднъж поставена цел, след това всичко става по-лесно, тъй като човек само избира начина, по който да я осъществи”.
През 2018 г. се навършиха 20 години от един от най-големите подвизи в историята на родния алпинизъм - изкачването на Безименната кула на връх Транго в Пакистан. Последните 1200 метра от шестхилядника представляват отвесна скална кула, на места дори с обратни наклони. Преди 20 години шестима българи преминават 7000 км с микробус, вместо със самолет, до Пакистан, за да изкачат кулата-магнит за алпинисти от цял свят. И успяват. А една от тях - София Фотева, става втората жена в света, успяла да премине изключително трудния маршрут по вертикала.
Всъщност, това е подвиг не само заради трудността на стената, която се намира и на голяма надморска височина. Шестимата я изкачват при лошо време, дори след лавина, която разрушава половината Базов лагер. Експедицията е организирана в тежките икономически условия в България в края на 90-те години, което налага участниците да се откажат от пътуване със самолет и да потеглят по дългия път до Пакистан с очуканата УАЗ-ка на туристическото дружество в Пещера, с над един тон багаж. В Пакистан катастрофират в пясъците край пътя и се налага да пренощуват на място, на 50 км от което по-рано е извършен ядрен опит.
По повод годишнината ръководителят на експедицията Николай Петков разказа миналия месец на Банско филм фест за Транго Тауър, както и за своите изкачвания по големите стени в света.
Катеренето по големи стени или т.нар. бигуол катерене е по дълги маршрути, отнемащи обикновено повече от един ден. Понякога по няколкостотин метровите стени катерачите правят скоростни изкачвания, за броени часове, но често се налага да пренощуват на порталеджета - преносими площадки, закачени с въжета на скалата. Храната и водата си изтеглят сами нагоре. Някои от най-известните райони за биг уол катерене са в Националния парк Йосемити в САЩ, където се намира прословутият скален монолит Ел Капитан, Патагония в Южна Америка, Пакистан.
Николай Петков е изкатерил почти всички емблематични големи стени по света. Той е един от най-успешните ни алпинисти, с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник в трите експедиции, осъществили най-големите постижения за българския алпинизъм - Еверест 1984 г., Южната стена на връх Комунизъм - 1986 г., Транго Тауър - 1998 г. Първият и единствен досега алпинист, обходил и трите ръба на Еверест.
През годините изкачва най-трудните стени в Алпите, Пакистан, Хималаите, Памир, Йосемити.
И всичко започва в края на 70-те години на миналия век, по 350-метровата Централна стена на Враца - първата голяма стена за Петков. По-късно пред годините той ще направи там стотици изкачвания, включително 8-9 премиерни. В онези години еспадрили за катерене не се намирали в България и се налагало да режат бутонките на чешки обувки, а документи за излизане в чужбина се уреждали трудно.
В момента Николай Петков е на 60 и продължава да се катери активно, почти всекидневно, да прокарва нови маршрути, да организира състезания, да публикува специализирана информация и да мечтае - за Серо Торе, прочутия връх в Патагония, представляващ скална игла, висока, над 3100 м.
Интервю с Николай Петков чуйте в звуковия файл.
---
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
