Механизмът, който направихме 2017-а година, показва, че когато институциите работят заедно, има ефект. Когато отиде екип от хора в дома на детето, ефектът върху родителите е много по-голям. Представете си сама учителка да ходи по домовете - дори командос се чувства незащитен.
Още е рано да говорим за резултати. Записването на децата, само по себе си, не е достатъчен резултат, въпреки че работата беше колосална – 200 хил. посещения, близо 40 хил. записани деца допълнително. Това е само първоначалният акт, много по-трудно е да ги накараме ежедневно да ходят, а те не го правят. И сега всяка седмица осъществяваме контрол.
Получавам доклади виждам, че средната посещаемост, дори когато се вземат всички мерки в едно училище със свръхконцентрация на проблемни деца, нараства от 40 на 60%. Слагаме преброителни камери, наказват училищата, подават информация за спиране на помощи, подават информация към кмета за налагането на глоби на родителите, но въпреки това мерките не са достатъчни.
В случая с тези двама младежи е станало това. Те са преждевременно отпаднали от образователната система. Тя не успяла да ги задържи.
Задължителното образование е до 16 години, но нямаме достатъчно инструменти да принудим родителите да осигурят правото на образование.
“Побойник и агресивен може да бъде и едни високообразован човек, но в общия случай, мисля че никой от нас не би възразил, че образованието е най-ефективната дългосрочна политика – образованието, което включва възпитание, което включва и изграждане на ценности, което включва и шансове човек да живее пълноценно“, коментира още той.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.