Три страни в ЕС - България, Кипър и Малта дават гражданство срещу инвестиции при условия, които са по-малко стриктни, отколкото изискванията за натурализация, се казва в доклада на Европейската комисия, оповестен днес.
В документа се отбелязва, че в тези държави няма задължения за физическо пребиваване, нито за естествени връзки със страната, преди да бъде дадено гражданството. България е най-малко проблематична от трите страни, се разбра от думите на еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова.
В доклада се констатира липсата на прозрачност при функционирането на схемите, както и липсата на сътрудничество между държавите-членки, които допълнително засилват рисковете от заплаха за сигурността, пране на пари и избягване на данъчното облагане.
Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова подчерта:
"Като Европейски съюз ние нямаме правна основа, за да забраним тези схеми, но не можем да стоим със скръстени ръце. Комисията реагира за първи път на тази ситуация и сме казали ясно в доклада какво очакваме. Искаме повече гаранции за сигурността и прането на пари и очакваме повече прозрачност. Настояваме да се създаде експертна група между страните-членки до края на тази година, която да работи върху изготвянето на общи правила на проверка на сигурността и сътрудничеството между държавите в тази насока".
Йоурова добави, че е информирана за намерението на българското правителство да премахне тази практика, което би довело до осезаеми резултати. Тя уточни, че следи развитието на ситуацията.
От своя страна еврокомисарят по миграцията, вътрешните работи и даване на гражданство Димитрис Аврамопулос подчерта, че даването на гражданство става национална отговорност, но позволява на този, който го е получил, свободно да се движи в Шенген.
"Няма да позволим създаденото през последните години да бъде съсипано", категоричен бе той.
Вчера Министерството на правосъдието предложи промени в Закона за българското гражданство, чрез които да отпадне възможността за получаването му срещу инвестиции, както и да се прецизират изискванията към кандидатите. Днес стана ясно, че това вече е позиция на цялото правителство.
От 2013 г. 50 чужди граждани са получили български паспорти на основание инвестиции. Зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова обясни: "Различни са държавите, основно Пакистан, Египет, Русия. Ние казваме, че България все пак няма принос от извършването на този вид инвестиции".
Работна група подготвя проекта за промени в Закона за българското гражданство от февруари миналата година. Обявяването на поправките сега няма нищо общо с готвените от ЕК препоръки, обясни министърът на икономиката Емил Караниколов.
"Това е просто нещо, което е забелязано в компетентните служби, съответно министерства и ведомства, и е започнала работа, но един такъв анализ е продължил около 1 година", каза министърът.
Вчера темата бе обект на разговор между омбудсмана Мая Манолова, която бе в Брюксел, и еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова, която вероятно ще представи доклада заедно с еврокомисаря по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос.
Пред „Хоризонт“ Манолова каза, че вероятно няма да се иска пълна забрана на гражданството срещу инвестиции:
„Ще има препоръки, които няма да включват забрана на придобиването на гражданство срещу направени инвестиции, но ще има настояване за предприемане от страна на българската държава на комплекс от мерки, които да осигурят прозрачност на произхода на капитала, който се инвестира в страната, проследяване на това дали наистина става дума за реални инвестиции, както и обмен на информация между страните-членки за лицата, които придобиват гражданство по този начин“.
