С 29 гласа "за", 13 "против" и шестима "въздържали се" общинските съветници в Русе подкрепиха становището на кмета на града Пламен Стоилов, че се отхвърля предложението за провеждане на местен референдум по екологични проблеми. Най-силният аргумент на общинската власт е, че просто подкрепилите подписката граждани не формират 10% от имащите право на глас 152 083-ма русенци.
Още през октомври инициативен комитет обяви намерението си за провеждане на местен референдум в Русе с искане за чиста околна среда. Съставени бяха четири въпроса. Съобщи ги говорителят на инициативния комитет Бойко Никифоров.
"Първият въпрос - "Искате ли общински съвет да приеме нормативен акт за опазване на околната среда и здравна защита?" Въпрос 2 - "Искате ли около производствените и индустриалните зони да бъде изграден зелен пояс от многогодишна растителност?" Въпрос 3 - "Искате ли дейностите озеленяване, почистване на обществените места, сметосъбиране, сметоизвозване, ремонт, реконструкция и строителство на общинска собственост да се извършват само от Община Русе, без възлагане на други изпълнители?" Въпрос 4 - "Искате ли пречистването на питейната вода в Община Русе да се извършва по метод, изключващи използването на хлор и хлорни изпълнения?"
Според закона обаче хората трябва да бъдат питани за мнение по ясно формулирани въпроси, които изискват точен отговор с "Да" или "Не". Тези не са точно така, а ако се обобщи с "Искате ли да има чиста околна среда", вероятно няма да се намери разумно човешко същество, което да отговори отрицателно. Независимо от всичко 15 512 подписа на листи и флашка бяха внесени на 25 януари в служба ГРАО, а Общинският съвет получи искането за провеждане на референдум.
Днес обаче стана ясно, че референдум няма да има. Не защото кметът Стоилов го намира за незаконосъобразен предвид въпросите в него, а заради тенденцията Русе да увеличава жителите си. Вярно, със 157 човека от последните парламентарни избори, но пък със 726 от президентските през 2016-та. Това съобщи председателят на ОбС чл.к-т проф. Христо Белоев:
"Според протокола общият брой лица с избирателни права, които имат постоянен адрес в Русе към датата на внасяне на подписката на 25 януари, са 152 083. Броят на коректните записи е 14 279. Изпълнено е изискването на чл. 27, ал. 1, т. 3 в закона, но не е приложима нормата на чл. 27, ал. 2 от същия закон - под 10 процента са подписите."
Така че и тази идея за чиста околна среда се провали, защото няма хора - този път в списъците на инициаторите.
Ако не беше предизборно време, вероятно с този аргумент всички дискусии щяха да приключат. Само че поредните избори чукат на вратата и участниците в политическите игри не пропуснаха да си отбележат точки.
"Това, че не сте решили проблема на русенци да ви виси като камък на шиите, до провеждането на местните избори, където хората сами ще си решат проблема", заяви опозиционен общински съветник.
Така в крайна сметка в Русе референдум за чиста околна среда, най-общо казано, няма да има. От една страна въпросите се оказаха незаконосъобразни и в противоречие с редица нормативни актове от националното законодателство, а от друга - гласоподавателите са се увеличили и десет процента от тях не подкрепят подписката.
Че проблем с екологията тук има, е ясно от десетилетия. Факт е също, че никой не попита гражданите преди да сключи договор с инвеститор-замърсител, но пък и гражданите не питат кой и защо допусна това.
Атанас Славов: Самите общинари трябваше да прецизират въпросите
Важно е, че възможността за местни референдуми отключва гражданска активност, като в този случай това не е трябвало да бъде подминавано от общинските съветници в Русе. Това заяви пред „Хоризонт“ преподавателят по конституционно право Атанас Славов.
„Имам съмнения до каква степен въпросите могат да бъдат съгласувани и подкрепени, но важното е, че Общинският съвет не трябва да обърне гръб на 15 000 активни граждани на общината, събрали подписи за референдум. Ако Общинският съвет беше на място, той трябваше да внесе онези допустими корекции във въпросите, така че да ги направи максимално ясни. Тази година е добра възможност за местни референдуми, защото могат да бъдат съчетани с местните избори наесен и да не изискват ресурс. Тази възможност не се използва“, каза Славов.
Той уточни, че за валидност на местен референдум е нужна 40-процентова активност, каквато със сигурност ще е по-висока на местните избори през есента. Атанас Славов допълни, че освен референдумите, има по-малко използвани инструменти за гражданско участие.
„Когато гражданите искат да променят една наредба или един закон, въобще нормативен акт, не винаги е нужен референдум. Има процедура на национална и местна гражданска инициатива – събират се подписи за подкрепа, попълва се предложение за промени и то се представя на институциите. Те са длъжни в срок от 1 до 3 месеца, в зависимост коя е институцията, задължително да разгледат и гласуват предложението. Този инструмент позволява повече диалог, партньорство за приемливо решение“, изтъкна Славов и допълни, че е нужно гражданското общество да преценява кой инструмент е най-ефективен.
Подробности чуйте в прикачените файлове.
