Данните и изводите са въз основа на изследвания в България.
В рамките на проекта "Равни шансове за деца и младежи с епилепсия и техните семейства" е направено проучване сред 370 родители и хора с увреждане, посетени са 36 училища.
Много от педагозите признават, че не са достатъчно информирани за епилепсията и искат обучение, защото не знаят дали биха се справили в някои ситуации, коментира Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.
За разлика от родителите, младите хора са склонни да експериментират, за да навлязат на трудовия пазар, да създадат умения и колегиални отношения – отбеляза психологът Милена Маринова. Важно е обаче отрано да им се вдъхне увереност и самочувствие. Разбира се съществен въпрос е дали да се обявява диагнозата епилепсия при кандидатстване за работа или постъпване в училище. Тук подходите са различни, но когато човек първо се утвърди като професионалист и тогава съобщи – диагнозата не изглежда толкова плашеща.
Сравнението с предишни изследвания води до извода, че все още потребността от пълно включване в обществото на хора с увреждания или с епилепсия не е удовлетворена – формулира Галина Маркова от Нов български университет, д-р по клинична социална работа. И това е послание към т.нар. помагащи професии
Социалните услуги не трябва просто да осигуряват помещение и кадри, а наистина да приобщават хората с нужди. Най-непроменената с години система в това отношение е образователната.
А здравеопазването е свързано с труден достъп, проследяване и лекарства и – по думите на д-р Маркова – създава усещането за скъпи услуги.
Чуйте репортажа за подробности по темата.
