4
Когато Христо бил на три години, нарисувал върху тапетите огромен кораб. „Прекрасен пиратски кораб, с перспектива, два на два някъде беше картината“, спомня си майката.
"При погледа ни към детското творчество има един компромис – превеждаме това, което се случва в душите на децата, през погледа и на възрастния", разказа още майката на Христо.
При повечето хора има една отворена врата към творчеството и в по-ранна възраст, отбелязва Велина Христова. „Ще се надявам той да задържи този поглед към, както ги нарича той, другите портали, другите светове, които постоянно измисля, за да имаме попълнения в следващите години.“
Интересът на Христо Гавраилов към рисуването е потомствен – дядо му е добричкият художник Христо Господинов. Занимавал се е с пространствени оформления, графика, скулптура и керамика.
Малкият Христо предпочита да гледа пейзажите, вместо да ги рисува. От пластилин прави села и динозаври. Вече е участвал дори във филм, сниман в село Мандрица.
"Понякога рисувам по пет-шест рисунки на ден, а понякога – много повече", така описа той за творческото си ежедневие в предаването за култура "Графити по въздуха".
Когато баба му криела другите му средства за рисуване, за да не драска по килима, прибягвал към химикалката.
Наумил си е да става „архитект и художник“, защото архитектът „рисува къщите как да са, тоест като съм архитект, все едно че съм художник“.
Изложбата на малкия Христо е подредена в Пловдив и ще продължи до края на май в ателието на Димитър Шопов.
