Проф. Антонов за съвременната диагностика и другите видове хепатит
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Около 77 хиляди души в България са носители на вируса на Хепатит C, 69 хиляди от тях не знаят, че са заразени. Данните бяха оповестени по повод Световния ден за борба с хепатитите, който се отбелязва на 28 юли. Университетската болница „Св. Иван Рилски“ започва безплатен скрининг за носителство на вируса, а инициативата под надслов „Да намерим липсващите 69 000“ е насочена към хората между 34 и 69 години, които в миналото са били изложени на повишен риск от инфектиране с вируса, защото преди 1989 година не е бил познат на медицината и дори и при кръвопреливане, не са се правили изследвания за него. От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Взети заедно хепатит В и С убиват приблизително 1 милион души по света годишно. Изчислено е, че повече от 500 милиона души са заразени с хепатит В или С. Специалистите обаче отчитат бум на малко познатия хепатит Е.
Какви са рисковете за зараза, можем ли да се предпазим, има ли симптоми при носителството на тези вируси и какво е лечението - отговорите потърсихме от проф. Красимир Антонов, гастроентеролог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, председател на Дружеството по гастроентерология. По думите му, информираността за тези заболявания е много ниска:
"Преди доста време мислех, че всичко се знае. За съжаление всеки ден се убеждавам в обратното. Информираността на населението, дори и на лекарите по тези въпроси е изключително ниско. Дори имаме случаи на сегрегация и ако съответният гражданин се оплаче, това може да отиде в съда. Дори има лекари, към които други лекари са се отнесли неподобаващо. Представете си до каква степен имаме неинформираност. Затова действително трябва да говорим по тези проблеми".
Проф. Антонов посочи, че има и неуредици в нормативната уредба, според които хората на хемодиализа, след лечение от хепатит С, трябва да извършват процедурите на същите апарати, което влияе на психическото им състояние.
В клиниката годишно се лекуват по двама-трима пациенти с остра инфекция от Хепатит С след кръвопреливане. Рискът за зараза с хепатит В чрез кръвопреливане е нищожен, заради надеждните изследвания. При хепатит С обаче, не винаги вирусът може да бъде открит, защото все още кръвният тест доказва само антитела, обясни специалистът: "Ако организмът не изработи тези антитела, вирусът влиза в банката. Това, което е направено във всички държави, е да се подобри диагностиката, за да се сведе този риск до минимум, но в момента има такъв риск".
Стоматологичните интервенции в световната литература не се споменават като рисков момент, но в практиката си проф. Антонов е срещал случаи на пациенти с Хепатит С, които не са имали други рискове, освен чести хирургични стоматологични интервенции. "Но не мога да го докажа. Аз съм убеден, че съвременната медицина разполага със средства това да не се случва. Страхувам се обаче, че е напълно възможно във връзка с финансови притеснения или нещо друго в някои стоматологични интервенции. Но тези случаи намаляват. Трябва да обърна внимание, че рискът от "модерната" любов между мъже е много реален, не толкова при венозните наркомани и това се потвърждава от всички проучвания".
Половите контакти между мъж и жена не водят до инфектиране с Хепатит С, но това не се отнася за Хепатит В. Риск крият и други интервенции - маникюр или татуировки. При рисково поведение изследването за наличие на вируса на Хепатит С в кръвта трябва да се направи след около 30 дни, а на антитела - след около 3 месеца. Терапията се състои в прием на лекарства. Преди приложение на първите безинтерферонови лекарства е било необходимо изследване на степента на увреждане на черния дроб при пациентите, диагностицирани с Хепатит C и се е извършвала чернодробна биопсия:
"Биопсията беше много важна, защото при първите безинтерферонови лекарства терапията се определяше от степента на увреждане на черния дроб и неинвазивните методи за диагностика, каквито са еластографията и фиброзните маркери в кръвта, не бяха достатъчно надеждни. Затова биопсията ни позволи да отсеем пациентите, които ще лекуваме 8 седмици и тези, които ще лекуваме 12 седмици. С новите методи това (биопсията) става безпредметно".
Новите съвременни ехографски апарати позволяват чрез ултразвукова еластография да се установи степента на фиброза на черния дроб. Проф. Антонов посочи, че често при Хепатит С има и стеатоза или т. нар. омазняване на черния дроб. Чрез транзиторна еластография може да се установи и степента на стеатоза на черния дроб. Още за рисковете за инфекция и лечението на Хепатит C, Хепатит B и по-малко известните Хепатит Д и Е - чуйте в интервюто с проф. Красимир Антонов!
"Преди доста време мислех, че всичко се знае. За съжаление всеки ден се убеждавам в обратното. Информираността на населението, дори и на лекарите по тези въпроси е изключително ниско. Дори имаме случаи на сегрегация и ако съответният гражданин се оплаче, това може да отиде в съда. Дори има лекари, към които други лекари са се отнесли неподобаващо. Представете си до каква степен имаме неинформираност. Затова действително трябва да говорим по тези проблеми". 
