Прецедентът с Радислав Наков е срамен, заяви пред БНР Евгения Александрова – председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Тя смята обаче, че фактът, че подобен случай се коментира толкова широко, говори, че нещо се променя в нагласите на обществото.
Вчера младият български лекар написа във Фейсбук: „Казвам се Радислав Наков, на 30 години. Имам 18 публикации и още 31 в реферирани списания. Част съм от УС на Европейското обединение по гастроентерология и директор на Европейското училище за млади гастроентеролози. В момента съм от другата страна – онкоболен пациент. До скоро това беше просто диагноза, чужда съдба, а сега е моята. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си, независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те е убила, някои хора са те пренебрегнали“.
Наков споделя болката си от отношението, когато се е явил на изпит в Медицинския университет и не е одобрен в конкурса за асистент на Катедрата по гастроентерология. Младият специалист смята, че е получил отказ заради заболяването си.
От университета твърдят, че резултатите му не са били добри, а не е заради болестта. Случаят развълнува стотици българи в социалните мрежи.
„Става дума за липса на отношение. Когато се промени или се загуби отношението, просто защото си в позиция на уязвим, това е истинската болка – това е социалното изключване“, съгласи се Александрова в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“. Според нея твърденията на университета не звучат убедително:
„Не смятам, че става дума за някаква посредственост, която би трябвало да бъде толерирана за сметка на болестта. Дори да има някакви слабости от академична гледна точка, пак говорим за липса на разбиране и подкрепа, липса на отношение. Този човек събира целия си личностен потенциал и иска да продължи напред, а ние, милвайки го по главата, му казваме – „Стой си вкъщи и си гледай здравето“, което означава „Нямаш място в обществото““.
Адвокатът и специалист по здравно право Мария Шаркова смята, че в случая може да се говори за дискриминация и нарушаване на човешки права:
„Когато здравословното състояние на явяващия се е определящо за крайното решение на една конкурсна комисия, говорим за пряка дискриминация. Неговото здравословно състояние в конкретния случай няма нищо общо със заемането на тази длъжност“.
„Тук няма присъди, защото това са граждански дела. Ако съдът установи наличието на дискриминация, може да присъди обезщетение за неимуществени и евентуално имуществени вреди, които дискриминираният е претърпял в резултат на това“, обясни адвокат Шаркова при евентуално заведено дело от Радислав Наков. По думите ѝ трудността в такива производства идва от това, че конкурсите в България за заемане на такива длъжности са много субективни.
Адвокат Шаркова отбеляза професионалните качества на Наков и подчерта: „Такива млади професионалисти във всички области трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани. Това единствено би могло да им помогне да се справят по-бързо със здравословния си проблем“.
Ако се изчерпят всички национални мерки за разрешаване на случая и той приключи незадоволително за д-р Наков, случаят може да отиде в Съда по правата на човека в Страсбург, категорична е Мария Шаркова.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
