7
„Още когато се появи на художествената сцена Стефан Лютаков прикова вниманието ни с категоричната си провокативност спрямо установените форми и с амбицията да заговори на свой собствен език… Така продължи през годините – разширявайки диапазона на творческите си възможности и отивайки все по-дълбоко в себе си…“ С тези думи доцент Ружа Маринска откри изложбата на художника Стефан Лютаков, в галерия „Арте“ и може да бъде видяна до 19 ноември. Художникът от 14 години не бе показвал в столицата своите произведения.
Изложбата се нарича „Изгубената овца“ и в повече от творбите в залата виждаме под различна форма и вграждане овчици в ред или щъкащи насам-натам, вдъхновени от известната евангелска притча от поучителния разказ за Христос. Оказа се, че името на една от творбите „Изгубената овца“ може да обобщи прокрадващата се нишка в цялата експозиция за паралелния истински свят, за представите му за живота като едно цяло, и най-вече за причините да се живее.
Този скулптор има удивителното умение да създава в работите си една амалгама от всякакви природни същества – риби, мравки, цветчета, малки неща, които наблюдава и създава един особен свят, една пулсираща топка от природни форми и силен емоционален привкус. Това ни кара да бъдем винаги заинтригувани от неговите произведения. заглавията на творбите в изложбата говорят за това – „Раят“, „Самозапалилата се жена“, „Наклонен пейзаж“, „Човек с цветя“, „Тайната вечеря“ – една удивително въздействаща с находката си като форма творба, „Риби и сърца“, „Летен дъжд“, „Завързани животни“.
В последно време Стефан Лютков е завладян от един материал, който е усетил като свой и особено изразителен. Това е покритата с ръжда стоманена ламарина, която той оставя на двора си в ателието на дъжд и слънце, за да се получи особената патина, след което крои, режа, заварява и върху която нарежда различни образни авторски знаци.
И накрая отново думи на Ружа Маринска, които потвърждават таланта и смисъла на това голямо изкуство: „В днешната своя зрялост Стефан Лютаков е запазил вкуса към игрите на детското въображение и в същото време неговите визуални метафори ни отпращат към дълбини за смисъла на битието“.
Снимки Ани Петрова, БНР, галерия "Арте"
