По време на конференцията Ангел Динев – директор на Историческия музей в Трън, представи доклад на тема „Ньойския мирен договор – човешка трагедия за населението на Трънския край“. Според него ефектът от този договор и след един век продължава да бъде негативен:
„Не бива да забравяме, че освен чисто териториалните загуби, наложени на България след Ньойския мирен договор, са наложени още много други ограничения. На първо място – огромните репарации в размер на над 2,2 млрд. франка. България е лишена от правото да поддържа задължителна наборна военна служба, а тя се трансформира в доброволческа. Има и големи ограничения за общия брой на въоръжените сили на България“.
Освен че е несправедлив в териториално, финансово и военно отношение, Ньойският мирен договор има и характер на национално унижение спрямо българския народ след 1919 г., подчерта Ангел Динев в предаването „Преди всички“ и добави:
„Победените страни е трябвало да бъдат унижени, трябвало е да бъдат лишени от възможността да се възродят отново като големи държавни формирования, като велики сили. … Това е една обща политика на Великите сили“.
Динев подчерта, че е тежко положението за населението от Трънския край, което решава след Ньойския договор да остане в Югославия. То е изолирано от останалата територия на Югославия по географски причини.
Той не смята за възможна идеята да бъдат провокирани европейските институции да излязат с декларация, която да осъди подбудителите и извършителите на Ньойския договор.
Журналистът Зденка Тодорова, която участва в дискусията, се съгласи, че Великите сили са искали през 1919 г. да унижат България.
„Този комплекс от Ньойския договор, който умишлено се премълчава от политиците в България, от управляващите кръгове, премълчава се и в Сърбия. Тази дата не се споменаваше в сръбските учебници. Въпросът е как живеят българите в Западните покрайнини, които са най-потърпевши от този договор. … От 120 хил. българи през 1919 г., които са живели в Западните покрайнини, сега са около 15 хил. Имаме паралелки с 40 деца в първи клас. Покрайнините се обезлюдяват и когато българските и сръбски политици се прегръщат и говорят за светло европейско бъдеще, никой не споменава българите, които изчезват. Светлото бъдеще трябва да има предвид, че в тази територия, на която живеят българи, трябва да има инвестиции, трябва да се създават условия. В такава кръгла годишнина да пренебрегваме тези хора, които са останали там без поминък, за мен е тъжно“, изказа мнението си Зденка Тодорова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
