Сензори, датчици, дистанционни консултации, паник бутони, дори възможност за дистанционно напомняне кога да си вземате лекарствата – норвежки модел за дистанционна грижа ще бъде прилаган във Враца, Оряхово, Криводол, Бяла Слатина, Монтана, Видин и Белоградчик, както и в прилежащи села.
Фокус група: 50+
Около 750 души ще бъдат обхванати от проекта, като 500 от тях ще получат „умни“ устройства, които при нужда бързо ще ги свързват със специалист.
От БЧК определят това като стъпка към преодоляване на стереотипа болният да ходи в болница. Т.нар. телемедицина е насочена към хората на възраст над 50 години, които са самотни и имат нужда от денонощни грижи.
Докато в България телемедицината тепърва стартира тестово за следващите 4 години, то в Норвегия подобен проект приключва. Кари, Елин и Анита са част от екипа, реализирал подобна идея за помощ чрез новите технологии и обхванал 17 общини с общо население 100 000 души.
В Норвегия анализират резултатите
Според ръководителя на проекта Кари Брьокхайм, новите технологии са спасявали животи.
„Проектът получава подкрепа от правителството и всяка година получаваме финансиране за това. Въпросът сега е какво ще се случи след 2020-та, когато проектът приключи. Очакваме да видим как правителството ще използва данните от практиката и опита. Очакваме да видим и как общините ще получават подкрепа, да видим анализа“, отбелязва Брьокхайм.
Въвеждането на новите технологии обаче има нужда от управление на уменията. Заради застаряващото население социалните услуги трябва да се преосмислят – твърдят от норвежкия екип.
„Хората, които използват технологията казват: „Сега мога да спя спокойно, мога да си вземам сам лекарствата. Обаждат ми се, когато има нещо нередно в моите показатели. Колко е приятно“, допълва Кари Брьокхайм.
Малко наблюдаващи, много наблюдавани
За националния консултант по кардиология проф. д-р Иво Петров дистанционният контрол на здравето вече е реалност. Той наблюдава петима пациенти на частна клиника.
„Много е трудно да се прави телемедицина, защото се базира на изключително високи технологии. На базата на тези високи технологии трябва да се направят правилните изводи, които в крайния си вид зависят от специалистите, които обобщават получената информация“, коментира проф. Петров. По думите му основното предимство за пациента е, че не се налага да присъства и да бъде транспортиран.
За един медицински хъб като бъдещите колцентрове не са необходими много медицински кадри, защото благодарение на софтуера могат да бъдат наблюдавани много пациенти от малък медицински състав, смята проф. Иво Петров.
Центровете на БЧК за домашна грижа ще бъдат надградени
От седем години в различни общини в област Враца Българският червен кръст осигурява здравни и социални услуги на възрастни хора чрез центрове за домашни грижи по места. Сега дейността на тези центрове ще бъде надградена, а болните и самотни възрастни хора ще получат умни устройства, които да подпомогнат постоянното им наблюдение и връзка с тях.
78-годишната Тотка Цветкова е самотно живееща неподвижна възрастна жена - една от онези, които се нуждаят от дистанционна грижа. Вече четвърта година тя ползва услугите на БЧК и е доволна от посещенията на сестрите и домашните помощници. Сутрин тя има осигурена грижа за личната хигиена и закуската, за почистването на стаята, напомнят й кои лекарства да пие.
Олга Петрова ръководи центъра за домашни грижи във Враца. Тя уточнява, че устройствата на ползвателите по проекта няма да се заплащат.
„Това, което очакваме най-вече като такъв вид услуга е да има устройства, които следят жизнените показатели като кръвно налягане, пулс, дишане. Да има устройства, които да напомнят на човека да си вземе лекарствата навреме, ежедневно или устройства, които да притежават SOS бутон - когато човек е в невъзможност да се справи сам, да може да получи адекватна помощ.“
Още по темата - в звуковия файл.
