"Въпреки обещанията от 2008 година Грузия и Украйна не бяха приети в НАТО и бяха оставени на произвола на съдбата. Всички тези решения се взимат от глобалната партия на войната, която има решително влияние в НАТО и Европейския съюз. И за която Грузия и Украйна са пушечно месо. През 2008 г. те принудиха Грузия да се конфронтира с Русия. А през 2014 и 2022 година поставиха Украйна в дори по-трудна ситуация. Финансирането на НПО-тата, което ни се представя като помощ, всъщност служи за подсилването на тяхната агентура и довеждането им на власт. Тези пари не са помощ. Тяхната единствена цел е загубата на грузинския суверенитет."
"Това, което се случва в Грузия е, че държавата е овладяна от един олигарх и цялата власт е концентрирана в Бидзина Иванишвили и неговия близък семеен кръг. Всяко движение в посока Европейския съюз е заплаха за него. Законът формално спира пътя на Грузия към Европейския съюз, тя става фалшива суверенна демокрация. Това е наръчника на Путин, наръчникът на автократа."
Това бяха две перспективи към случващото се в Грузия, където политическата и обществена криза се задълбочава след второто гласуване на т.нар. "Руски закон".
Най-напред чухме бившия премиер, настоящ милиардер и основател на управляващата партия "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили. В знакова реч пред митинг на свои поддръжници Иванишвили защити закона, който предвижда организациите, получаващи над 20 на сто от своето финансиране от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти, едновременно се противопостави на западното влияние и обеща да вкара Грузия в Европейския съюз до 2030 година.
Митингът на "Грузинска мечта" беше еднократен, докато демонстрациите срещу партията, управлението и закона й са ежедневни. Представихме тяхната позиция чрез записания от Ройтерс бивш ръководител на централната банка на Грузия Иракли Кадагидзе, понастоящем един от хилядите протестиращи, които все по-често влизат и в сблъсъци с полицията.
"Смятам, че партията "Грузинска мечта" е готова да приеме закона окончателно. Ако той влезе в сила, това ще доведе до заглушаване на критичните гласове в Грузия. Напомня на случилото се при съветските чистки в страната от 1937 година, чиито жертви са обявявани за агенти и врагове на народа. Ако законът бъде приет, много хора ще бъдат заглушени и на много хора би се наложило да напуснат страната. Ще се случи нещо сходно с процесите в Беларус, където опозиционните активисти или попаднаха в затвора, или напуснаха страната."
А какво би се случило на улицата, ако законът бъде приет?
"Вярвам, че протестите ще продължат, защото те не престават всяка вечер - както в Тбилиси, така и в други градове. Вярвам също, че правителството ще използва дори повече сила от сега. Всеки ден има насилие или опити за насилие от страна на полицията спрямо излезлите протестиращи. Появиха се и добре познатите от Украйна титушки - цивилни лица, на които режимът плаща да следят или да провокират протестиращите, също да ги причакват до домовете им и да ги бият далеч от демонстрациите. Това ще продължи и картината е доста мрачна."
Коя е по-голямата причина за тази законодателна решимост на управляващата "Грузинска мечта" и на нейния основател - олигарха-милиардер Бидзина Иванишвили: следването на проруска политика или притеснението на една консервативна политическа сила със здрав захват върху държавния апарат, че евроинтеграцията ще й наложи да го разхлаби?
"Не бих поставил "или" между двете. По-скоро и двете, защото ситуацията е много подобна на тази в Русия, където беше приет същият закон. Функционирането на държавните институции се направлява от частния интерес на олигархията. Въпросната личност следва руския модел, за да е сигурен, че всички институции ще продължат да следват неговата воля."
Направихте сравнения с Беларус, където опозицията беше смазана, с Украйна на Янукович през 2013 година, прилики с Русия. Но какво отличава Грузия през 2024 от останалите бивши съветски републики?
"По онова време специално в Украйна нямаше толкова силна обществена воля за присъединяване към Европейския съюз. Страната беше разделена - половината украинци гледаха към Европа, другата половина към Русия. Според проучванията, над 80 процента от обществото тук подкрепя евроинтеграцията на Грузия. Получава се така, че имаме антиевропейско, дори бих казал проруско правителство. А от друга страна 80 на сто от хората и особено младите са прозападно настроени, и властта се е изправила на пътя им."
Ако 80 на сто от грузинците искат да са в Европейския съюз, защо антизападна партия има управляващо мнозинство?
"Това е много добър въпрос и за съжаление виждаме, че правителството не следва волята на народа. За предложения закон няма никаква подкрепа, включително от международните ни партньори, освен от Русия. От Александър Дугин, от Песков и други хора в Москва. Показателно е, че това е единствената подкрепа за този закон.
Трябва да припомня че последните избори се проведоха през 2020 година. По онова време "Грузинска мечта" се опитваше да балансира между Европа и Русия. След началото на войната в Украйна това се промени. Грузия трябваше да избере страна - или да е с Украйна, или да е против нея, да е проевропейска или не. Много неща се промениха от изборите и смятам, че в момента подкрепата за партията е много по-малка, включително заради промяната по отношение на европейската интеграция."
Бидзина Иванишвили, който съжали за оттеглянето си от политиката, представя ситуацията като битка с либералните западни ценности, обвинява Запада, че иска да вкара Грузия във война и представя партията си като защитник на суверенитета на страната. Дори и да ги докарва с автобуси и да го отдадем на контрола върху местните институции и бизнеса, партията успя да събере достатъчно масова демонстрация в нейна подкрепа в Тбилиси. Достатъчно консервативно ли е грузинското общество и страхува ли се от Русия достатъчно, за да възприеме Иванишвили за спасител и да изостави европейската мечта преди изборите през октомври?
"Бих казал, че думите на Иванишвили са едновременно доста изненадващи и противоречащи си. В добилата популярност негова реч той първо обяви, че Европа е зло и иска да вкара Грузия във война, а после обеща да вкара Грузия в Европейския съюз до 2030 година. Поради това и смятам, че самите му послания няма как да съберат подкрепа, тъй като са безсмислени."
Протестите се описват като младежки, дори и като инициатива на т.нар. поколение "Z", около 20-годишни хора, които са изживели над половината си съзнателен живот в страна, управлявана от "Грузинска мечта". Имат ли тези протестиращи нужната енергия и опит да противостоят на способите на държавната машина, а и на предишните поколения?
"Смятам, че са доста умни, че са изоставили старите тактики и че протестират мирно - във всичко това се корени тяхната сила. Не знам дали ще победят, но истината е на тяхна страна. Това е следващото поколение и се получава битка между бъдеще и минало. Трудно е да се предрече, защото ситуацията има различни аспекти, но всички се надяваме, че в краткосрочен и по-дълъг план Грузия няма да изгуби битката за своето европейско бъдеще."
А смятате ли, че от сегашната протестна вълна може да произлезе нова опозиционна сила или ново обединение от опозиционни сили?
"Ще видим. Чуваме, че са започнали консултации между различните политически партии и те искат да се обединят. В такъв процес няма как да няма както моменти на напредък, така и на отдалечаваме, но в момента виждаме доста активно ангажиране с консултации между отделните сили. Не изключвам възможностите те да се обединят около един опозиционен център или да има два такива. Но така или иначе - консултациите продължават."
