"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и развитието си във времето моите ученици ме карат да се замислям за онези проблеми, които иначе в ежедневието трудно можем да забележим. Поколенията се променят, а с тях се променяме и ние – по този начин Времето ни принуждава да вървим напред. Но пък какво по-хубаво от това да видиш свой ученик като водач на група в някой световен оркестър, например? Всичко това ме стимулира да продължавам – то е двигателят, който ме кара да искам още и още, но не само от младите колеги, а и от самия себе си!"
Това не е първата ни среща със Станислав Почекански – той ни гостува и през 2021-а, в най-мрачните времена около пандемията от коронавирус. Но водени от принципа на Хераклит "Човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото това не е същата река, и той не е същият човек", след тригодишно прекъсване отново го поканихме в студиото на "Предаване без име" и установихме, че действително за тези три години страшно много неща са се променили – не само в обществото и в ситуацията около нас, но и в живота и професионалната дейност на г-н Почекански. Кои са те, можете да научите, ако ни слушате в двете поредни издания на "Предаване без име" – на 18 и 25 май от 11.00 часа по програма "Христо Ботев".
Част от изключително интересния разговор ви предлагаме в звуковия файл.
