Скандалът е стар - той датира от 70-те и 80-те години на миналия век, когато Обединеното кралство прави опити да задоволи търсенето на лекарства за кръвосъсирване и започва да внася кръв от Съединените щати. Голяма част от тази кръв обаче е от високорискови донори като затворници или употребяващи наркотици. Дори само един донор да е бил носител на вирус, цяла една партида може да бъде заразена. Става дума най-вече за ХИВ и Хепатит С. И така между 1970 и началото на 90-те години над 30 000 души са били заразени с различни вируси при кръвопреливане, включително с ХИВ и Хепатит С. Десетилетия по-късно наяве вече излизат подробностите. Публичното разследване описа мащаба на скандала като "ужасяващ" и обвини лекарите, правителството и националното здравеопазване. Изнесени са доказателства, че деца са били заразени с хепатит С и ХИВ, след като са били поставени на клинични изпитвания за нови лечения - често без съгласието на семействата им.
Главният водещ разследването сър Брайън Лангстаф каза, че е имало липса на прозрачност от страна на властите и елементи на "откровена измама", включително унищожаване на документи. Той каза, че информацията е поднасяна така, че хората просто не са знаели или разбрали за риска при тяхното лечение, наличието на алтернативи или дори дали са заразени.
"Това бедствие не е инцидент", каза сър Браян Лангстаф.
"Инфекциите се случиха, защото властимащите – лекари, кръвните служби и серия от последователни правителства – не поставиха безопасността на пациентите на първо място", заключи той.
Няколко от по-съществените заключения в доклада: твърде малко е било направено за спиране на вноса на кръвни продукти от чужбина, които са използвали кръв от високорискови донори като затворници и наркомани; в Обединеното кралство кръводаряване се е приемало от високорискови групи като затворници до 1986 година; кръвните продукти не са били термично обработени за елиминиране на ХИВ до края на 1985 година, въпреки че рисковете са били известни през 1982 година; имало е твърде малко тестове за намаляване на риска от хепатит от 1970 година нататък.
Картина несъмнено е стряскаща, а скандалът голям. Британският премиер Риши Сунак официално се извини на потърпевшите и техните близки и роднини. Но това, разбира се, далеч не е достатъчно. Някои искат конкретни хора да поемат своята отговорност. Някои дори обвиняват властите и националното здравеопазване в корпоративно непредумишлено убийство.
Един от главните въпроси, който сега е на дневен ред, е ще получат ли жертвите на скандала със заразена кръв компенсации. Отговорът е да, като се очаква общата стойност на обезщетенията да достигне милиарди.
Правителството публикува документ, определящ сумите, които физическите лица могат да очакват да получат. Човек, заразен с ХИВ, например, може да очаква да получи обезщетение между 2,2 и 2,6 милиона паунда. Това са средни диапазони, а не горни и долни граници. Тези с хронична инфекция с Хепатит С, определена като продължаваща повече от шест месеца, могат да очакват да получат между 665 000 и 810 000 паунда. Дадени са и примери за присъждане на обезщетения на членовете на семействата на заразените. Партньорът на някой, заразен с ХИВ, който е все още жив днес, например, трябва да очаква да получи около 110 000 паунда, докато едно дете може да получи 55 000 паунда. Правителството каза, че първите плащания ще бъдат направени до края на годината. Темата е с много аспекти и със сигурност тепърва ще има още много какво да се каже за скандала.
Трябва да разглеждаме медицината като една постоянно развиваща се наука с много неизвестни, каза пред БНР доц. Атанас Банчев – началник на експертния център за хемофилия, таласемия и други редки хематологични заболявания към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна – ИСУЛ" в София.
"Медицината работи, без да знае много неща. Когато тази кръв е събирана от донори, които са били заразени с Хепатит С и СПИН, почти нищо не се е знаело за тези вируси – говорим за 70-те години. Това е една много тежка поука, която цялата медицинска общност си е дала и за съжаление, е изнесена на гърба на множество невинни болни. В никакъв случай тук не става дума за липса на познания в областта, а по скоро за липса на възможност, на достигане на науката до такава степен, че да може да получи достатъчно информация за тези вируси", обясни той.
В предаването "Хоризонт до обед" доц. Банчев напомни, че до 1991 г. вирусите на Хепатит са се делели на Хепатит А и други, а за вируса на СПИН се е знаело със сигурност, че съществува едва през 1983 г.
По думите му такъв внос на кръвни продукти е имало и в България и той е прекратен през 1996 г. Той напомни, че е имало случай на 11 заразени с ХИВ от това, че се е събирала кръв от доброволци. Когато се е открил проблемът, много бързо се е спряло производството на т.нар. хемофилна плазма в български условия, припомни той и добави, че тези пациенти са живи и здрави и днес.
Той отбеляза и признанието и извинението на управляващите във Великобритания за случилото се. Според него това трябва да е извод за нашите политици.
Доц. Банчев е категоричен, че у нас е много високо нивото на спазването на медицинските стандарти при преливане на кръв и кръвни продукти.
"В момента се работи по възможността в лабораторни условия чрез човешки стволови клетки да се създава кръв, която е на конкретния човек, без това въобще да бъде продукт на донорство, т.е. в банка да се създава нова кръв", обяви специалистът. И добави:
"Чисто теоретично очакваме момента, в който кръвта ще може да се купува, както се купува някакво друго лекарство".
Репортажа на Веселин Паунов и интервюто на Валерия Николова с доц. Атанас Банчев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
