Проф. Емилия Ченгелова: 50% от разходите за здраве в България се дават от пациента

Проф. д-р Емилия Ченгелова от Института заяви пред Радио София, че учените искат да покажат пред всички, че те работят по много реални, земни програми и тяхната дейност има пряка връзка с живота на хората. Сред проектите, по които в момента работи Института за изследване на обществата и знанието, са Балканите, мигрантската криза, здраве, стареене, пенсиониране, градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот и благосъстоянието. В института работят 113    учени, допълнително 21 специалисти с висше образование, обучават се 22 докторанти и само през 2017 година са направени 326 публикации.

Научен екип от Института изследва качеството на живот в България, а според последните данни неравенството между богати и бедни става все по-голямо и разликата е близо осем пъти. Проф. Ченгелова посочи, че това е обективно състояние в едно общество на пазарна икономика и свободна конкуренция, което означава, че всеки успява според силите си. В момента всяка социална група е в конкуренция с друга. При поглед върху последните 15 години може да бъде установено, че отделни показатели и характеристики на качеството на живот се влошават и неравенствата все повече се изострят. Всеки един аспект може да бъде изследван и да бъдат изработени подходящи политики, с които да се решат проблемите:

Ние в момента работим по четири такива проекта и един от тях е насочен към изследване на здравето, като елемент от качеството на живот. Екипът стигна до много тревожна констатация, че 50% от разходите за здраве в България се дават от пациента, докато този процент в държави, в които има добре работещо здравеопазване, варира между 5 и 20%. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаи с тежки хронични заболявания, директно водят към бедност и социално изключване. Знаете, че има много критики по отношение на модела на здравеопазване - ето и ние го потвърждаваме.

Проф. Емилия Ченгелова добави, че данните на  Института за изследване на обществата и знанието потвърждават тенденцията за обща девалвация на образованието, която е и в нагласи, и в оценъчни модели и в това какво е модерно и престижно. Според нагласите на младите хора днес е престижно да демонстрираш висок материален стандарт, да заемаш позиции, които дават възможност за упражняване на власт и да бъдеш различен и екстравагантен. Все повече млади хора решават, че не им е необходима висока степен на образование, а по-важно е да имаш сертификат, който ти дава възможност да се реализираш в живота.