Смешна позорищна игра в петъ действия Отъ Д.П.Войникова.
„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това - и криви убеждения, които представят смешни умове. У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност - гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно, вместо развитие - затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование. Модата е зета вместо цивилизацията.”
Една от най-поставяните български пиеси. За първи път е публикувана през 1871 година в Букурещ. Основополагаща творба в новото българско драматично изкуство. Чуйте я в радиопостановката на Юри Статков. Участват артистите: Татяна Лолова, Велко Кънев, Кирил Кавадарков, Ангел Георгиев, Люба Алексиева, Аня Пенчева, Нели Топалова, Иван Златарев, Александър Алекснадров, Красимир Ранков и Иво Огнянов.
