В Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните от Евросъюза ще направят повторен опит да изберат нов председател на Европейския съвет и нов върховен представител за външната политика. Преди месец и половина първият им опит да постигнат съгласие за двете ключови позиции завърши с неуспех, най-вече заради противоречия около кандидатурата на италианския външен министър Федерика Могерини за европейски дипломат номер едно. Днес обаче разногласията са смекчени и тя се очертава като фаворит за поста, сред кандидатите за който е и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Активното лобиране на италианската левица за Федерика Могерини й осигури подкрепа от ключови западноевропейски столици и нужното й квалифицирано мнозинство в Съвета изглежда гарантирано – въпреки резервите на някои централно и източноевропейски страни, свързани най-вече с липсата на опит и проруските нагласи на италианката. Шансовете й да оглави европейската дипломация обаче зависят не от тях, а от търсенето на баланс между ляво и дясно и Изток и Запад при равенство на половете.
Според последните информации най-голямата паневропейска политическа формация - Европейската народна партия, иска да запази за себе си по-важния от двата поста – този на Херман ван Ромпой, като за най-вероятен негов приемник се очертава полският премиер Доналд Туск. Неговата кандидатура беше подкрепена от Великобритания и Германия, но самият той все още обмисля дали да поеме поста. При този сценарий за приемник на Катрин Аштън ще трябва да бъде избрана жена от средите на левицата в Западна Европа.
Дипломати обаче предупредиха, че не трябва да се изключват изненадващи имена и решения – като например дори председателството на Европейския съвет да бъде отстъпено на либералите, а разговорите за върховен представител по външната политика да започнат отначало. Балансът в тях ще се търси и с разпределението на други важни постове – като постоянен председател на страните от Еврозоната. Днес се очакват неформални дискусии и за ключовите ресори в Еврокомисията – като икономика, вътрешен пазар, селско стопанство и енергетика.
След като вземат решение за основните управленски позиции, държавните и правителствените ръководители на 28-те ще обсъждат ескалацията на напрежението в Украйна, както и възможни нови санкции срещу Русия.
Държавните и правителствени ръководители вече се събират в Брюксел. Преди малко в Брюксел пристигна и президентът Росен Плевнелиев, който ще представлява страната ни на този Европейски съвет. Той заяви, че пристига на Съвета с една силна кандидатура, но и с нагласа за постигане на европейския консенсус, за да може следващата Европейска комисия да е добре конструирана и да се радва на високо политическо доверие. Според президента, България е подходила амбициозно с тази кандидатура. По думите му кандидатурата на Кристалина Георгиева е прекрасна и достойна, а българските институции са положили не малко усилия, за да я подкрепят. Плевнелиев смята също, че с издигането на Георгиева страната ни е вдигнала доста високо летвата и че самият факт, че тя е едно от трите обсъждани имена за следващ европейски дипломат номер едно вече е "огромен успех". Президентът не коментира дали Кристалина Георгиева има все още шансове на фона на последните информации, но беше категоричен, че каквото и да се случи по време на днешните дебати, България ще получи сериозен ресор и много по-ярко и достойно представителство в следващата ЕК.
Що се отнася до напрежението между Русия и Украйна и евентуалното европейско решение за нови санкции, Росен Плевнелиев коментира, че украинската криза е най-голямото предизвикателство пред европейската сигурност след Втората световна война, че е необходимо политическо решение, което минава през единния и силен глас на ЕС. Държавният глава не се съмнява, че европейските лидери ще предприемат всичко необходимо, за да покажат своята решителност.
