Има яснота само за една малка част, тези които са минали ЕКПО комисия и са на ресурсно подпомагане. Но по-голямата част от тях остават неразпознати и неподкрепени и по-скоро минават в училище с етикета "мързеливи“,“лоши“," глезени“ или "глупави“ Остават неразпознати техните обучителни затруднения, така че ние не знаем колко са те. Не е правено такова проучване в България.
Такова дете е обречено на тормоз или то самото става такова, което тормози, защото е по-добре да си лош, отколкото да си глупав, това всички го знаем. А те си избират някаква такава стратегия на поведение, която да им помогне да се справят с живота и с времето, прекарано в училище. При всички случаи те не развиват потенциала, това е със сигурност.
Основните проблеми, които родителите на деца със специални образователни потребности идентифицират, са липсата на адаптирани материали, недостатъчните възможности за извънкласни занимания, липса на подкрепа от специалисти и ресурсни учители и недостиг на подготвени кадри.
Самите учители също са неподкрепени и често самотни и те имат нужда да знаят какво трябва да правят с едно дете, което има по-различни потребности или по-различно поведение. Защото в момента законодателството не е лошо, то казва, че всички деца трябва да бъдат в обща класна стая, но не казва как трябва да това стане и това не се учи в университета, обясни Ива Бонева. Тя съобщи, че Центърът за приобщаващо образование е разработил проект "Едно училище за всички":
Заедно с 5 училища-партньори в София и София – област ще създадем за 2 години българския модел как едно училище може да стане приобщаващо и самата среда да се промени, така че всяко дете да се чувства добре и прието, да паднат бариерите пред децата.
Разговора на Таня Величкова с Ива Бонева можете да чуете от звуковия файл.
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.